Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр. С. и касационна жалба на К. Д. Н., понастоящем в Затвора гр. В., срещу решение № 16 от 05.07.2013 г. по адм. дело № 8/2013 г. по описа на Административния съд – Враца. В жалбите са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” иска отменяване на решението и отхвърляне на исковата молба на К. Д. Н. за обезщетяване по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател К. Д. Н. е недоволен от определения размер на обезщетението и претендира увеличаване и уважаване изцяло на претенциите всичките му искове.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Касационните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество касационна жалба на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” гр. С. e неоснователна. Разгледани по същество касационна жалба на К. Д. Н. е частично основателна.
За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. Д. Н., с която моли да бъде осъдено Министерство на правосъдието и Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” да му заплати парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произтичащи от бездействие от страна на администрацията на Затвора гр. В. да изпълни вменени й по закон задължения. Обективно съединени са шест искови претенции, предявени както следва: т. 1 обезщетение в размер на 2500 лв. за това, че в общежитието не са осигурени изискуемите по закон битови условия за пребиваващите...