Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. И. от гр. М., подадена против решение от 03.09.2008г., постановено от Административен съд - Монтана, ІІ състав, по адм. д. № 364/2008г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Спорад жалбоподателя при разглеждане на делото не са събрани всички възможни доказателства, установяващи правото му на ползвател, което е получил през 1983г. съобразно списък на лицата, на които са раздадени земи по 400 кв. м. за отглеждане на животни. Касаторът твърди, че съдът се е позовал на нищожността на удостоверение № 3774/06.07.1992г. на кмета на община М., но не е съобразил, че то изобщо липсва като основание за издаване на процесната заповед и при съставяне на протокола на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тя е извършила проверка на съществуващите документи. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане за събиране на доказателства.

Ответникът - кметът на община М. не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - К. К. Б., Ц. С. П. и Н. С. М. оспорват касационната жалба с писмено възражение, с което пледират да оставяне в сила на атакуваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение, защото съдът не е указал по реда на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК на касационния жалбоподател и на администартивния орган, че следва да ангажират доказателства относно времето и правното основание, на което е предоставен процесния имот.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУЛАНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по...