Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от Г. А. И. против заповед № РД-46-883 от 25.07.2008 година на Министъра на земеделието и храните в частта й, в която на наследници на М. И. Б. е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1 т. 2 ЗСПЗЗ. Релевира доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административното производство е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 АПК. Започнало е по заявление от Г. А. И. до министъра на земеделието и храните за признаване право и определяне на обезщетение за изоставени и неликвидирани земи по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" от неговата наследодателка М. И. Б..

От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че М. И. Б. е изселен бежанец от с.Г. Д., Софлийска околия. Напуснала е старото си местожителство през 1920 година, за което е съставено свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец. Подала е молба за ликвидиране през месец август на 1926 година с описани селищни и земеделски имоти. Имуществото е ликвидирано с ликвидационен лист от 25.10.1928 година. Определени са за плащане 65.77 щатски долара, а остатъкът в български държавни ценни книжа. Цялото ликвидационно досие се съхранява в Централния държавен архив, фонд 719, опис 1.

При тези данни, административният орган е съобразил, че наследодателката на жалбоподателя е с ликвидирани имоти. Поради това и досието се намира в опис 1 на архивния фонд. Не са налице условията на пар. 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ и наследниците й нямат законово право на обезщетяване. По тези съображения е отказано признаване на такова със...