Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Б. Б.”ЕООД, гр. С., Е. Л. С. от гр. С., В. З. Ч. от гр. С. и П. П. Ц. от гр. С., срещу решение № 4772 от 12.07.2013 г. по адм. дело № 5400/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 57/15.03.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

В касационната жалба се релевират оплаквания, които се квалифицират като такива за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК.

Ответниците - Комисия за защита от дискриминация и Т. В. Т., не взимат становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Б. Б.”ЕООД, гр. С., Е. С., В. Ч. и П. Ц., срещу Решение № 57/15.03.2013 г. на КЗД, в частта му, с която е установено, че П. Ц. е третирала различно Т. Т. по признак „етническа принадлежност”, представляващо пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). и й е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр.; Е. С. и В. Ч. са допуснали извършването на установеното нарушение по чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. и им е наложена глоба на всеки по 250лв. на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр., а „Б. Б.”ЕООД, гр. С., е извършила нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като не е осигурила еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на Т. Т..

Решаващият съд е приел от фактическа страна, че Т. Т. е работил на длъжност „транжор”, сектор „месо” в „Б. Б.”ЕООД, филиал гр. С.. Поради отсъствие на работник от сектора (Ц. П.) са изготвени графици за работа в сектора, където са работили още пет работници освен Т. Т., като в графиците за периода 01.06. – 27.06.2011 г. всички работници са полагали труд обикновено по два дни от 7, 00 до 18, 30 ч. след което ползвали почивка от два дни. От 29.06.2011 г. само за Т. Т. е въведено работно време от 8, 00 ч. до 11, 00 ч., от 13, 00 ч. до 15, 00 ч. и от 17, 00 ч. до 20, 00 ч., което е продължило до 08.07.2011 г., като в периода 05.07. до 08.07.2011 г. същият не е ползвал почивка и не му е позволявано да почива в магазина с работни дрехи. В резултат на тези действия Т. Т. е напуснал магазина на „Б. Б.”ЕООД, гр. С., в който е работил, по взаимно съгласие видно от Заповед № 1739/08.07.2011 г.

АССГ е приел, че с така определения график работникът Т. Т. е бил третиран различно на основание защитен признак „етническа принадлежност”, която последният не криел. Крайният извод на решаващия съд е, че законосъобразно с Решение № 57/15.03.2013 г. на КЗД е установено, че П. Ц. – ръководител на отдел „С”ЕООД, гр. С. е третирала различно Т. Т. по признак „етническа принадлежност”, представляващо пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. За допускане на установеното нарушение по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на Т. Т. по посочения признак, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно КЗД е ангажира отговорността на Е. С. и В. Ч. – ръководители на юридическото лице – работодател в периода на извършване на нарушението. По същите съображения, в мотивите на съдебния акт са изложени аргументи и за нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на „Б. Б.”ЕООД, гр. С., тъй като търговското дружество не е осигурило равни условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. за Т. Т..

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор за факти, поради което настоящият касационен състав възприема изцяло фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, която последният, след задълбочен и всестранен анализ на приетите доказателства, е установил.

Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1 от същата разпоредба, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Специалният закон цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., какъвто е и признакът „етническа принадлежност”. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби.

При правилно установената фактическа обстановка, решаващият съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на проява на дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. спрямо Т. Т. по признак "етническа принадлежност”. Това е така, тъй като Т. Т. е третиран различно на основание защитен признак, защото по отношение на него е определено ежедневно работно време от 8, 00 ч. до 11, 00 ч., от 13, 00 ч. до 15, 00 ч. и от 17, 00 ч. до 20, 00 ч. като дори не му е позволявано да почива в магазина. Никое различие в третирането, основано изключително или в решаваща степен на етнически принадлежност на лицето, не може да бъде обективно оправдано в съвременното демократично общество (ЕСПЧ, дело Sampanis et autres v. Gruce). За да анализа има или не дискриминация, АССГ е провел необходимото стравнение и е достигнал до правилния правен извод, че сравнителите (съпоставимите лице в случая са останалите колеги на Тодоров), които не се отличават със защитен признак, са третирани по-добре от Т. Т..

Доводите в касационната жалба, свързани със съответствието на работния график с трудовото законодателство, са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав възприема като правилни изводите на АССГ, че е ирелевантно обстоятелството дали работното време е определено съобразно правилата за полагане на труд, доколкото предмет на правния спор е дали с изготвения график Т. Т. е бил третиран различно на основание защитен признак. Няма разлика в третирането, основана в решаваща степен на етнически произход на човека, която може да бъде оправдана. Определянето на график на работа на един работник, различен от този на другите работници, налага извода за наличието на неравно третиране, което в случая произтича от етническата принадлежност на лицето.

Неоснователни са доводите на касаторите за незнание на етническата принадлежност на Т. Т.. К. П. Ц. е изпълнявала длъжността началник отдел „С”ЕООД, гр. С., Е. Л. С. от гр. С., В. З. Ч. от гр. С. и П. П. Ц. от гр. С., срещу Решение № 57/15.03.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Л. П. Л.П.