Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”-Разплащателна агенция, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 2828 от 20.08.2010 г., постановено по адм. д. № 5650 по описа за 2009 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен отказа на Областна разплащателна агенция-София – град за изплащане на субсидии по заявление с уникален идентификационен номер 22/260508/13491, направен с уведомително писмо с изх. № 01-2600/6822 от 21.07.2009 г. и е върнал делото като преписка на административния орган, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Със същото решение на Държавен фонд „Земеделие”-Разплащателна агенция а възложено плащането на сторените по делото разноски от жалбоподателя в размер на 1550 лева.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Направените твърдения са такива по съществото на спора, чрез анализ на представените писмени доказателства и съпоставянето им към нормите на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Европейското законодателство, уреждащо тази материя. В цялата касационна жалба няма нито един довод относно компетентността на органа, подписал писмото, с характер на индивидуален административен акт, което е било и предмет на жалбата. Нищо не е споменато и за предвидената възможност в закона и отменения устройствен правилник на фонда за делегиране на права. По изложените подробни съображения в жалбата се моли, решението да се отмени, като се присъдят и разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение.
От ответната страна по касационната жалба е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, подаден от адвокат-пълномощника на „Мега груп” ЕООД, гр. С., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него се моли, решението на съда да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда, с което е обявена нищожността на уведомителното писмо е правилно и законосъобразно, с оглед на чл. 43 от отменения Устройствен правилник на Държавен фонд „Земеделие” отм. ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г.) и чл. 43, ал. 3, и чл. 11а, ал. 2 ЗПЗП, според които единствено изпълнителният директор на фонда е компетентен да издаде оспорения акт. Лицето, което е подписало уведомителното писмо от името на областната дирекция, не е компетентен орган по чл. 20а, ал. 1 и 2, чл. 43, ал. 1, т. 3 и 4 ЗПЗП, нито е от кръга та субектите по чл. 11, ал. 1 от отменения устройствен правилник на фонда. Предвид на изразеното становище предлага решението на съда да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения:
„Мега груп” ЕООД е обжалвало уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-2600/6822 от 21.07.2009 г., издадено от Държавен фонд „Земеделие”-Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), подписано от Ив. Арбов. С него дружеството е било уведомено, че по подаденото общо заявление за плащания на площ с уникален идентификационен номер (УИН): 22/260508/13491 и уникален регистрационен номер (УРН): 369139, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и националният бюджет на Р. Б. за кампания 2008 г. не е одобрена сума за получаване. В писмото е обяснено, че сумата в размер на „0” лева е получена след извършване на административни проверки на данните в подаденото заявление, извършени чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), а в определени случаи и след проверки на място, начинът, по който е извършено изчисляването - на база установена (одобрена) площ, получена след евентуално налагане на санкции за наддеклариране, умножена по сумата за хектар за конкретната схема или мярка и след начисляване на редукция за неспазване на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Според писмото общият размер на санкциите и редукциите към подаденото общо заявление е 713 124. 86 лв., които са наложени за наддекларирани площи, установени след административни проверки и проверки на място (ПнМ) и санкции за бъдещ период от 103 193. 05 лв. Към уведомителното писмо е приложена таблица за формиране на общата сума за финансово подпомагане за бенефициента от която е видно, че той е заявител по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) 3359.95 ха и за Национални доплащания 3049. 59 ха. В таблицата в съответните колони са посочени одобрените площи по двете схеми, неодобрените, наложена санкция за неодобрена площ над 3%, ставката на хектар по всяка от схемите за подпомагане и наложени санкции за бъдещ период. Обяснено е и съдържанието на таблицата в отделните колони.
Съдът е приел, че подадената жалба е била процесуално допустима, като я е разгледал по същество и от приложените писмени доказателства, обсъдени ведно със заключението на вещото лице е приел, че жалбата е основателна.
В първоначалната жалба е бил наведен довод за нищожност на уведомителното писмо, който съдът също е разгледал по същество, като е приел, че писмото, ведно с приложената таблица има характер на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК, но е издаден от некомпетентен орган. По делото не се е спорило относно това, че ДФЗ е единствената акредитирана за Р. Б. разплащателна агенция. Със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. – лист 118 от делото, изпълнителният директор на ДФЗ е упълномощил всички експерти от 28-те областни разплащателни агенции да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампанията за директни плащания за 2008 г. до всички земеделски стопани, подали заявления. Въз основа на него съдът е направил извод ,
че уведомителното писмо представлява волеизявление на издалия го административен орган – ОРА-София - град, с което се отказват права и се създават задължения. На следващо място е приел, че съгласно Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 ЗПЗП, ДФЗ следва да поддържа интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). Чрез нея се признават и изчисляват сумите по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и националните доплащания (НД) или се намалява или отказва плащането им. Това уведомително писмо, по правната си същност е индивидуален административен акт според чл. 21 АПК. Издаването на индивидуален административен акт е в компетентността на ДФЗ според чл. 43, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС № 248 от 15.06.2006 г отм. , но действал по време на издаването на акта. Съдът е анализирал нормата, в която са изброени правомощията на ОРА, като е направил извод, че те не могат да извършват директни плащания на площ по подадени заявления, да намаляват размера или да отказват национални доплащания. Това правомощие принадлежи на ДФЗ, изпълняващ функциите на РА, според чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 43, ал. 1 и 3 ЗПЗП. Законът според съда, не предвижда правомощие за делегиране на тези права, а при липса на законова възможност за делегиране на правомощие, издаденият акт е нищожен. По тези мотиви съдът е обявил нищожността на уведомителното писмо, като при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При наведен довод за нищожност и императивното задължение, вменено на съда с чл. 168, ал. 2 АПК съдът дължи произнасяне по него. При положителен отговор за нищожността на издадения индивидуален административен акт не следва да се обсъжда неговата законосъобразност по същество.
Правилни са изводите на съда, че не са били налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо - предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод е направен, чрез анализ на чл. 43 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 ЗПЗП. При липсата на материална компетентност за издаването на акта, законосъобразно съдът е приел, че порокът на издадения акт е съществен до степен, която го прави нищожен.
Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 УПДФЗ отм. . Нормите са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция. Те имат вътрешно организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, намалява и отказва плащане визирано в чл. 43 ЗПЗП не е предвидено да се делегира по силата на закона.
Оправомощаването на всички експерти с посочената вече заповед, да подписват уведомителните писма е всъщност делегиране на права, но експертите на попадат дори в кръга на лицата по чл. 11 УПДФЗ, защото по делото няма такива данни, а не са и твърдяни.
С. Т.о решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон.
Като е приел, че оспорваното уведомително писмо е нищожен индивидуален административен акт и го е обявил за такъв съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски в размер на юриксконсултско възнаграждение, като неоснователно ще следва да се остави без уважение.
Искането за присъждане на сторените по делото разноски от адвокат-пълномощника на ответната страна по касационната жалба също ще следва да се остави без уважение, поради това, че пред касационната инстанция не са представени доказателства за сторени от страната разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 2828 от 20.08.2010 г., постановено по адм. д. № 5650 по описа за 2009 г. на Административен съд-София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. К./п/ Д. А.
Н.Д.