Производството е по реда на глава десета, раздел първи-чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК и чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на
"И. В."АД със седалище гр. С., чрез процесуалните му представители адв. Я. Ч. и адв.М. А.
, уточнена с молба от 12.03 .2012г.,срещу Решение № Ц-33/14.09. 2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) София с което, на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Е”АД без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия.Решението е оспорено изцяло-като нищожно поради липса на компетентност за издаването му, или алтернативно, като незаконосъобразно, на отменителните основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК, в частта по раздел II, т. 2, а именно за фотоволтаични централи с фотоволаични модули над 5 kWp, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/ 30.03.2011г.–139, 82 лв. за МВтч.Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на решението поради неспазване на изискуемата форма, нарушение на административнопроизводствените правила-чл. 35 от АПК и предвид на това, че ДКЕВР не е изпълнила предписаната в специалните нормативни актове процедура по разглеждане на подаденото заявление, и противоречие с разпоредбите на чл. 23 и чл. 31 т. 1 от ЗЕ, чл. 84 ал. 2 и чл. 36 от Закона за енергетиката, §197, ал. 2 от ППЗР на ЗИДЗЕ и чл. 19а, ал. 4 от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/.Моли за прогласяване на нищожност на оспорения акт, алтернативно-за неговата отмяна в оспорената част, прави искане за присъждане на разноски.В о. с. з. на ВАС чрез процесуалните си представители адв. .Антонова и адв.. Ч. поддържа жалбата.
Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители юрк. П. Д. и юрк. С. Ц., и в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена с подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение.Прави възражение за прекомерност на заплатените от оспорващия разноски.
Заинтересованата страна- "Е"АД,а и останалите електропреносно и електроразпределителни предприятия са сезирали ДКЕВР с искане, основано на посочените два такста, съответно от ЗЕ и ЗИДЗЕ, да бъде определена, като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, по реда на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ като временна цена, с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно НРЦЕЕ.От друга страна, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на ЗЕ и НРЦЕЕ. В случая от енергийното предприятие не са представени документи и доказателства относно образуването на цени за достъп за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, а и от ДКЕВР не са изискани документи относно исканото ценово регулиране.Освен това не се установяват данни за липса на сключени договори за достъп между жалбоподателя като производител на електрическа енергия от ВЕИ и оператора на електроразпределителната мрежа - заинтересована страна по делото.
От трета страна, в доклада на експертите на ДКЕВР и в мотивите на оспореното решение е посочено, че цената за достъп отразява разходите, които „се предизвикват” във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа, но конкретни данни за относимите за случая разходи при определяне на цената не са представени. Освен това не са представени данни и относно начина, по който са изчислени процесните временни цени, като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, в съответствие с "размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи".
В обжалваното решение ДКЕВР сочи, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация, поради което преценила, че следва да ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници.В обжалваното решение обаче не се сочат такива данни, съответно източници, нито стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите.С оглед горното е основателно възражението на жалбоподателя за затруднена защита срещу оспорения административен акт.
Основателно е инвокираното в тази връзка възражение на жалбоподателя, че в оспорения административен акт не са посочени фактически основания и липсват мотиви относно определянето на конкретните временни цени с различни стойности, според различните източници на производство на електрическа енергия от ВЕИ и определения критерий - датата на въвеждането им в експлоатация.
На следващо място правилата, методите, критериите и редът за определяне на цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия са нормативно регламентирани със ЗЕ и НРЦЕЕ, както и с Правилата за търговия с електрическа енергия, приети с решение №94 от 25.06.2010г. на ДКЕВР.Тези изисквания, противно на твърдяното от ответника, са приложими и към определянето на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ,доколкото липсва друга нормативна регламентация за тяхното определяне, а като единствена процесуална предпоставка за приложение на разпоредбата, е посочено забавянето на операторите.По тези съображение съдът намира, че определянето на временни цени следва да е основано на изискванията и правилата за определяне на окончателни цени.
Както бе посочено по-горе, производството по издаване на процесното решение от 14. 09.2012 г. на ДКЕВР е започнало на 13.09.2012г. по инициатива на собствениците на електропреносната и електроразпределителните мрежи, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, на основание §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.Само въз основа на заявленията на операторите и предоставената й законова възможност по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, ДКЕВР е издала оспореното решение на следващия ден, без да спази административнопроизводствените правила във връзка с ценовото регулиране.При положение, че ЗИД на ЗЕ е в сила от 17.07.2012г.,не се установяват данни в административната преписка и не са представени доказателства в съдебното производство относно сключването на договори за достъп между оператора на електропреносната мрежа и/или с операторите на електроразпределителна мрежа и производителите на електрическа енергия от ВЕИ, с които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Към датата на подаване на заявлението за определяне на цена за достъп-13.09.2012г. не е настъпил правопораждащият юридически факт - изтичане на двумесечния срок по §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, за възникване правото на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителна мрежа, да сезира ДКЕВР за определяне условията за достъп до сключването на договор, което налага извод, че административното производство по издаване на процесното решение е започнало преждевременно, т. е. преди за заявителите да е възникнало правото да сезират регулатора, а за последния не са били налице процесуалните предпоставки за произнасяне по недопустимо /преждевременно/ искане за издаване на оспореното решение.
Наред с горното, административният орган не е извършил проверка по чл. 27, ал. 1, т. 6 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗЕ относно наличието на специалните изисквания, установени с §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Отново следва да се посочи, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ,като ДКЕВР е приела процесното решение на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, предвид приетото наличие на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, без да спази реда, предвиден с Раздел IV от ЗЕ и Глава трета от НРЦЕЕ. Предвидената от закона възможност за определяне на временни цени при забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, не е била налице при издаване на процесното решение на 14.09.2012г., освен че ДКЕВР не е установила и не е изискала от операторите доказателства във връзка със забавянето, с оглед преценка на предпоставките за определяне на временни цени по този ред, за които са приложими нормативните изисквания за формирането им.Релевираното в тази връзка съображение на жалбоподателя е съобразено със закона.
Основателно е и възражението на оспорващия, че в административното производство ДКЕВР не е съобразила и изискването по чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ-операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени, каквито са цените за достъп до мрежите, да оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени.Липсата на оповестяване е препятствало участието на заинтересовани лица по смисъла на чл. 26 от АПК, каквито са адресатите на административния акт - производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.
На следващо място ДКЕВР е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е провела закрито заседание, в нарушение на изискването на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, който предвижда открити заседания на комисията при разглеждане на заявления, свързани с утвърждаване на цени.Нарушението е съществено поради това, че препятства възможността на заинтересованите лица - адресати на акта, да узнаят за определянето на регулирани временни цени, както и да участват в производството и изразят становище в съответствие с чл. 34, ал. 1-3 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗЕ. Основателно е и следващото от тази група възражения на оспорващия, че административният орган, в нарушение на чл. 35 от АПК, не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, т.е. за определяне на цените за достъп до мрежата на производителите на електрическа енергия от ВЕИ и че не е събрал необходимата информация от заявителите (операторите на мрежата),от производителите на електрическа енергия от ВЕИ и не е извършил необходимите анализи, въз основна на които да определи оспорените цени за достъп.
Предвид изложените съображения съдът намира, че при издаване на обжалваното решение административният орган не е осъществил дължимата процесуална активност, което обосновава извод за наличие на нарушение на административно производствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК .
Издаденият административен акт, в оспорената част, е постановен и в нарушение на материалния закон, предвид следното:
С оспореното решение, на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, във връзка с §197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, считано от 18.09.2012г., са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, като в различните раздели са посочени отделните цени, в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа и вида на електроцентралата.
Както беше посочено по-горе, при определянето на цените за достъп до мрежите за производителите ДКЕВР се е позовала на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, който задължава производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, в която връзка комисията е приела, че цената за достъп е едно от условията на този договор.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ цената за достъп до електропреносната мрежа и електроразпределителна мрежа е предмет на регулация от ДКЕВР.Съгласно дефиницията на §1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, и тази разпоредба е съобразена от ДКЕВР в оспореното решение. В §1, т. 20 и т. 22 от ДР на ЗЕ са дадени легални определения на "електропреносна мрежа" и "електроразпределителна мрежа", а в т. 34а и т. 34б -на "оператор на преносна мрежа" и "оператор на разпределителна мрежа". С оспореното решение на ДКЕВР не са идентифицирани заявителите за определяне на временни цени за достъп за принадлежност към съответната категория и не са приложени по преписката надлежни доказателства за легитимирането им като такива оператори.
В решението ДКЕВР е посочила дефиницията на §1, т. 41а от ДР на ЗЕ, явно е имала предвид б.”а”определяща, че ползвател на тези мрежи е физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в мрежата или се снабдява от нея, въз основа на което е приела, че ползватели на мрежата са както потребителите, така и производителите на електрическа енергия и като такива преценила, че дължат цена за достъп до нея. "П"АД със седалище гр. С. , с адрес на управление гр. София р-н „К"АД със седалище гр. С.
за заплащане на разноски над 2000 лева за адвокатско възнаграждение за настоящото производство до пълния претендиран размер.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ Д. А.
Д.А.