Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ю. К. К. от [населено място] срещу решение № 5208 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 4014 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № К 1227 / 03.04.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Възраждане в частта за периода на изплащане на месечната добавка по чл. 8д от ЗСПД.

Поддържат се доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" Възраждане е оспорил касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е заповед № К 1227 от 03.04.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Възраждане, с която на Ю. К. К. е отпусната месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД за малолетното й дете Е. със степен на увреждане 85 % за водещо заболяване "вродена глаукома", в частта за определената начална дата на изплащане на добавката за минало време: от 01.04.2012 г. (три години преди подаване на молба - декларацията), а не от началната дата на инвалидизиране 10.05.2010 г.

С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на производствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Нормата на чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД императивно ограничава периода на получаване на добавката за минал период до три години назад, които започват да се броят от датата на подаване на молба-декларацията. Независимо, че жалбоподателката е оспорила първоначалното ЕР на ТЕЛК за очни болести № 1176/007 от 20.06.2013 г. с определена на детето степен на увреждане 75 %, тя е имала право на месечната добавка по чл. 8д от ЗСПД и е можела да подаде молба за отпускането й. Съдът е направил аналогия с чл. 149 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), който допуска издръжка за минало време да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, независимо от началния момент на възникване на правото. Така постановеното решение е правилно.

Касационните доводи за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни.

Правото на месечна добавка по чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) (ЗСПД – редакция, ДВ, бр. 99 от 2011 г.) възниква за родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. Разпоредбата на § 1, т. 2 от Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) (ППЗСПД), действаща към датата на установяване на инвалидността, определя като "дете с трайно увреждане" това дете, което е на възраст до 16 години с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или дете/лице на възраст от 16 до 20 години с определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност.

От фактическа страна е безспорно, че детето Е. Г. М., род. на 10.05.2010 г., страда от вродена глаукома на двете очи със съпътстващи очни увреждания. Поради това с ЕР на ТЕЛК за очни болести № 1176/007 от 20.06.2013 г. му е била определена степен на увреждане 75 %, считано от датата на раждане, за срок от три години. Това експертно решение е било обжалвано от майката, която е претендирала за определяне на степен на увреждане над 90 % и потребност от чужда помощ. С ЕР на НЕЛК № 0102/028 от 05.03.2015 г. на детето е определена степен на увреждане 85 % с начална дата на инвалидизиране 10.05.2010 г.

Установените по делото факти сочат, че жалбоподателката е имала обективна възможност да упражни правото по чл. 8д от ЗСПД след признаване на инвалидност на детето в степен над 50 на сто, считано от раждането му, съгласно ЕР на ТЕЛК за очни болести № 1176/007 от 20.06.2013 г. Поради проявено процесуално бездействие тя не е подала своевременно молба-декларация, а е изчакала следващото произнасяне на НЕЛК, с което не са установени нови релевантни факти за правото на добавка по чл. 8д от ЗСПД.

На основание чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила към датата на подаване на молба-декларацията) месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молба-декларацията е подадена в 3-месечен срок от датата на решението. Подзаконовата норма съответства на по-високата по степен норма на чл. 12, т. 10 от ЗСПД (ДВ, бр. 24 от 2010 г.), съгласно която вземанията за месечна добавка за деца с трайни увреждания се погасява в срок от три години, считано от края на месеца, за който се отнася. Към настоящия момент тригодишният давностен срок е установен с чл. 9, ал. 6 от ЗСПД (нова – ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.): месечната добавка по чл. 8д се отпуска за не повече от три години назад, считано от месеца на издаване на решението. Изтичането на срока е погасило вземанията за месечни добавки, считано от 10.05.2010 г. - датата на възникване на правото съгласно ЕР на ТЕЛК за очни болести №1176/007 от 20.06.2013 г., до 31.03.2012 г.

Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5208 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4014 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.