ЗЗД НЕДОСТОЙНСТВО ЗЗД НАСЛЕДЯВАНЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 3, Б. "А" ОТ ЗАКОНА ЗЗД НАСЛЕДСТВОТО

- чл. 3, б. "а" ЗН;

Министърът на правосъдието е поискал на основание чл. 17 ЗУС и чл. 212 ГПК Върховният съд, ОСГК, да се произнесе с тълкувателно решение дали чл. 3 ЗНасл допуска лицето, което умишлено е лишило от живот другиго и поради това е станало недостойно да наследява пострадалия от това негово престъпно деяние, все пак да наследи имуществото, останало от убития и преминало като наследство в друг наследник, когато и последният почине.

Върховният съд, Общото събрание на гражданската колегия, счита, че такова наследяване би било в пълно противоречие с основната идея, вложена в чл. 3, б. "а" ЗНасл, а именно, че имуществото на убития наследодател не може да премине в лицето, което умишлено го е лишило от живот. Последният се обявява за недостоен да наследява това имущество, защото иначе това би означавало да се допусне облагодетелствуване на престъпника в резултат на извършеното от него тежко престъпно деяние. Като се изхожда от този запрет, който законът съдържа, налага се изводът, че е без значение дали убиецът би бил призован като непосредствен наследник да получи останалото в наследство имущество на убития, или пък би бил призован да наследи същото имущество по-късно след смъртта на някой наследник на пострадалия. Имуществото на убития не може да бъде наследявано въобще нито направо, нито посредством друго лице от извършителя на убийството. Последният е недостоен да получава наследство, което в същност се е открило вследствие на извършеното от него престъпление. За такова разбиране на закона дава основание и редакцията на чл. 3, б. "а" ЗНасл. Според този законен текст за недостоен се обявява този, който е лишил от живот не "своя" наследодател, а "наследодателя". Следователно има основание да се счита, че законът определя последния не в отношение с...