О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60596

[населено място], 24.11.2021 г

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2051/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. М изток“ЕАД против решение №55/06.07.2021г. по в. т.д.№308/21г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260138/04.12.20г. по т. д.№125/19г. на Окръжен съд [населено място],с което дружеството е осъдено на основание чл. 44а ал. 2 от Закона за особените залози да заплати по сметка на вписания в ЦРОЗ депозитар С. Б. Ц., открита в „Първа инвестиционна банка“АД, сумата 236 240, 04 лв., представляваща стойност на неизпълнени задължения на „Р. Р“ЕАД към заложния кредитор „Първа инвестиционна банка“АД, в качеството й на заложен кредитор, ведно със законната лихва и съдебни разноски до размер на сумата 20 384, 40 лв., както и направените в производството пред апелативния съд разноски.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт. Претендира се отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Като аргумент за твърдените пороци касаторът сочи останалия несъобразен от съда факт, че с писмо на дружеството /тълкувано от състава като признание/ ищецът „Първа инвестиционна банка“АД е бил уведомен, че сумата 667 727, 57 лв., която първоначално е била претендирана от него, представлява не заложено в полза на банката вземане на залогодателя „Р. Р“ЕАД, а общо задължение по фактури, които не са били предмет на особения залог. Поддържа липса на произнасяне на съда и по възражението му, че извършеното прихващане на вземания...