ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 25

гр. София, 21.01.2021 г.

В. К. С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 138 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„ЕВН Б. Едяване“ ЕАД обжалва решение № 305 от 28.10.2019 г. по т. д. 367/19 г., Апелативен съд – Пловдив, като постановено в нарушение на материалния закон.

Излага подробни съображения, че е налице издадена фактура, в която задължението било признато от длъжника. А това означавало, че е признато задължението. Оспорва извода на въззивния съд, че това правило не може да се приложи в случая, тъй като е оспорвал ежемесечно вземането на ответника за разходи за небаланс и плащането чрез прихващане било осъществено не поради съгласие на ищеца, а въпреки него, поради изричните договорни клаузи, респ. това е и причината ищецът да осчетоводява процесните фактури.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Дали въпреки изричните възражения на длъжника срещу вземания, обективирани в издадени от него кредитор фактури, отразяването на фактурите в счетоводството му, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване?

Обосновава общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК като сочи, че посоченият правен въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения: № 46 от 6.4.2017 г. по гр. д. 60 140/16 ВКС, решение 47 от 8.4.2013...