Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 5462/31.07.2020 г. по регистъра на Апелативен съд – Бургас, подадена от „ЕЛИКОН“ ООД, гр. София против определение № 420 от 24.06.2020 г. по ч. гр. дело № 153/2020 г. на Апелативен съд – Бургас.

Ответното по жалбата дружество – „ДИНСТРОЙ 16“ ЕООД, гр. Бургас, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като излага съображения за липса на основания за допускането до касационен контрол.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Искането за допускане на разглеждането, е неоснователно поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

С определението на въззивната инстанция е оставена без уважение частна жалба на „ЕЛИКОН“ ООД, [населено място] против определение № 101 от 10.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1058/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С него е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове и е върната исковата молба на „ЕЛИКОН“ ООД.

За да постанови определението, въззивният съд е приел, че първият от заявените искове за прогласяване недействителността на публичната продан и влязлото в сила постановление за възлагане от 26.02.2016 г. по изп. д. № 20157090400553 по описа на ЧСИ Я. Б. е недопустим. Според мотивите на определението позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан, поради което наличието на правен интерес от този иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост. Съдът, след като е съобразил твърденията в исковата молба и молбата - уточнение, че ищецът е участвал в публичната продан като наддавач, не е обявен за купувач, не е оспорил постановлението за възлагане и му е възстановен депозитът за участие, е достигнал до извод, че същият няма качеството на лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан, тъй като не се твърди да е трето лице със самостоятелни права върху имота, да е присъединен взискател, нито е страна в изпълнителния процес.

Въз връзка с претенцията за недействителност на постановлението за възлагане, обоснована с твърдението, че е издадено в полза на привиден кредитор при липса на изпълняемо право, съдът приема, че възможността за оспорване на публичната продан на това основание е допусната единствено инцидентно в последващ спор за собственост между длъжника и привидния взискател, а не и посредством самостоятелен иск за недействителност.

Съгласно мотивите на въззивното определение, искът да се признае за установено, че „ДИНСТРОЙ 16“ ЕООД не са станали собственик на процесния имот, тъй като праводателят им е придобил имота въз основа на недействителна публична продан и да бъде отменен НА от 01.12.2016. г., вписан в СВ с рег. № 17046, т. 50, акт № 172/2016. г., също е недопустим поради липса на интерес от установяването – нито са засегнати, нито са застрашени от противната страна права на ищеца, а оспорването на собствеността на третия ответник е основано единствено на оспорване на публичната продан и постановлението за възлагане.

В касационната жалба е направено искане за спиране на касационното производство, на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ОСГТК за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?“. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно, тъй като въпросът не е обусловил правните изводи на съда и е изцяло неотносим към настоящия правен спор. При извод за липса на правен интерес от водене на делото съдът е длъжен да прекрати производството и в този случай е абсолютно безпредметно, а и процесуално недопустимо да формира изводи относно въпроси, имащи отношение към основателността на иска. Проверката за процесуална допустимост на производството предхожда преценката за основателността на въведените искови претенции и тъй като нищожността на атакуваната публична продан е именно въпрос по същество на спора, той няма как да обоснове спиране на производството по настоящия изцяло процесуалноправен спор относно допустимостта на предявените искове. Искането следва да бъде оставено без уважение.

При изложените мотиви на съда, релевираните доводи за „очевидна неправилност“ на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК не обосновават допускането му до касационно обжалване. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените от касатора пороци на съдебния акт на практика представляват доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Последната, в случая не може да бъде изведена само и единствено от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без оценка и анализ на представените писмени доказателства и обсъждане на твърденията и доводите на страните, която преценка не може да бъде извършвана в настоящото производство по селекция на касационните жалби. Следователно, при така изготвеното изложение не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато на това основание.

За пълнота на изложените съображения, настоящата инстанция, след служебна проверка на валидността и допустимостта на въззивното определение намира, че при постановяването му не са допуснати нарушения, които биха обусловили изводи за вероятна нищожност или недопустимост. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на състава. Затова следва да се приеме, че е валиден съдебен акт. Определението е и процесуално допустимо, като е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на жалба. Затова следва да се приеме, че същото определение е процесуално допустим съдебен акт.

Липсват и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради следните съображения:

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за чието наличие съдът във всяка инстанция следи служебно до приключване на съдебното дирене (Решение № 107 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2010 г., I г. о.). Съдът преценява тази предпоставка въз основа на въведените с исковата молба твърдения и е длъжен да прекрати производството непосредствено след констатацията, че правният интерес не съществува (Определение № 154 от 22.08.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2174/2018 г., II г. о.).

С решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. на ВКС II г. о. е прието, че публичната продан се ползва със стабилитет - иск за недействителността може да се предявява само в случаите, изрично посочени от закона - чл. 496, ал. 3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот - действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. От друга страна, съгласно тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., т. 1 и т. 3, възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект, включително в хипотеза, при която несъществуването на изпълняемото право е установено след приключване на изпълнителния процес. Законодателят не е ограничил формата на искова защита, но позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан. От изложеното следва, че, за да бъде процесуално допустим предявеният иск, е необходимо ищецът да обоснове правния си интерес от неговото предявяване – в този смисъл определение № 214 от 23.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2636/2020 г., II г. о.; определение № 240 от 27.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1772/2019 г., IV г. о. и определение № 22 от 21.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3986/2018 г., II г. о.

От друга страна, в теорията, а както и в съдебната практика, е трайно установено разбирането, че установителният иск, насочен към установяване недействителността на една сделка /било то и публична продан/ от трето лице, което не е страна по нея, когато връщането на разпореденото по сделката имуществено не облагодетелства третото лице - ищец, заявил нищожността, то искът е недопустим, поради липсата на правен интерес. Процесуалните изисквания за допустимост на производството не могат да бъдат пренебрегнати, независимо от тежестта на релевираните от едно трето лице пороци на публичната продан. Предвид очертаните факти от ищеца, настоящият съдебен състав намира, че изложената задължителна съдебна практика е изцяло съобразена от въззивния съд, като е изпълнено задължението му да обсъди и вземе предвид всички доводи и твърдения на страните, относими към въпроса за допустимостта на производството.

Поставените в изложението въпроси са както следва:

„1. Длъжен ли е съдът служебно да упражнява косвен контрол за действителността на публична продан и издадено постановление за възлагане, при доказано неплащане на продажната цена;

2. Длъжен ли е съдът служебно да упражнява косвен контрол за действителността на публична продан и издадено постановление за възлагане, при положение, че взискателят-купувач безспорно не е имал право да участва в публичната продан без внасяне на задатък;

3. Длъжен ли е съдът да се произнесе по действителността на публичната продан и издаденото постановление за възлагане, когато сам установи липса на фактическия състав необходим за пораждане на предвидените в закона правни последици, обуславящи действителността на проданта и на постановлението за възлагане?;

4. Длъжен ли е съдът да се произнесе относно императивни правни норми, които има значение за действителността на публична продан и издадено постановление за възлагане, от значение за изхода на делото, дори и без страните да се позовават на нищожността, иби пък без ищеца да има засегнати материални права?;

5. Длъжен ли е съдът да следи служебно за липса на изпълняемо право на взискателя-купувач, след като приема, че исковете на сезиралия го ищец-наддавач са недопустими? При констатирана безспорна липса на изпълняемо право, длъжен ли е съдът да отмени незаконосъобразното постановление за възлагане и да прогласи публичната продан за недействителна?;

6. Длъжен ли е съдът да следи за незаконосъобразни изпълнителни действия, довели до влязло в сила постановление за възлагане, извършени след пълно погасяване на вземанията по изпълнителното дело и при задължителни предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело, и след като е приел, че сезиралият го за това ищец-наддавач няма правен интерес от предявяване на искове?;

7. Длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожност на издадени и влезли в сила постановления за възлагане, при безспорни груби и неподлежащи на саниране нарушения на императивни норми?

8. Длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожност на издадени и влезли в сила постановления за възлагане, при проведена незаконосъобразна публична продан в противоречие със закона, при заобикаляне на закона, при таскърняване с добрите нрави?;

9. Длъжен ли е съдът при констатирана симулативност на изпълнителния процес да обяви за недействителна проведената публична продан и изадденото въз основа на нея постановление за възлагане?

10. Попада ли настоящия казус –незаконосъобразно изаддено постановление за възлагане в обхвата на премета на образуваното ТД № 1/2020 год. на НКС, ОСГТК.

11. Длъжен ли е съдът да обсъди да се произнесе по всички въведени доводи на страните?“.

Както вече беше изложено по-горе, съдът е преценявал единствено наличието на предпоставките за допустимост на предявените искове, без да преценява законосъобразността на постановлението за възлагане и проведената публична продан. Предвид изложеното, следва да се приеме, че по отношение на въпроси № 4, 5, 6 и 11, които на практика се припокриват по съдържание, не се установяват допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.З следва да се приеме, че по тези въпроси не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което по същите не следва да се допусне касационно обжалване. Що се отнася до останалите въпроси (отново идентични по смисъл), същите представляват въпроси по същество на спора, които не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, предвид констатацията за процесуална недопустимост на производството. В тази връзка, въпроси от № 1 до № 3 и от № 7 до № 10 включително не удовлетворяват изискванията, на които следва да отговаря правният въпрос като общо основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При така изложените съображения се налага извод за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на релевираните основания, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Апелативен съд – Бургас.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора „ЕЛИКОН“ ООД, [населено място] за спиране на производството по ч. гр. дело № 3366/2020 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 420 от 24.06.2020 г. по ч. гр. дело № 153/2020 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: