Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Р. С. Д. срещу решение №179/20г., постановено по в. гр. д. 149/20г. на ОС гр. Перник, с което е отхвърлен иска и за промяна режима за упражняване на родителските права върху детето К. С. И., като и бъдат предоставени, а на бащата С. С. се определи подходящ режим на лични отношения.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото? При обсъждане на критериите по чл. 59, ал. 9 СК длъжен ли е съдът да обсъди обстоятелствата относно отчуждаването на детето по вина на отглеждащия родител, както и за създаването на пречки за осъществяване на лични отношения? Длъжен ли е съдът да обсъди и критериите относно влошаване на условията на живот при отглеждащия родител и подобряване на условията на живот при другия родител, както и встъпването на единия родител в брак с трето лице? Длъжен ли е съдът да промени режима, при констатирано отчуждаване на детето и пречки за осъществяване на личните отношения?

С въззивното решение е прието, че родителските права върху детето са били предоставени на бащата с решение №360/13г. на Пернишки районен съд и към настоящият момент липсват предпоставки за изменение на режима за упражняване на родителски права. От фактическа страна въззивният съд е установил, че е налице паритет на родителските качества на двамата родители, не е доказано влошаване на условията на живот при отглеждащия родител или подобряване на условията на живот при другия родител. Според съда е доказано, че детето живее и се чувства добре при своя баща. Не се установява родителско отчуждение или създаване на пречки от отглеждащия родител за осъществяване на личните контакти на майката. Съдът се е позовал на заключението на тричленната психологическа експертиза, според която детето не е прекъснало връзката с майката и не е развило синдром на родителско отчуждение. Режимът на лични отношения от март 2019г. се спазва, въпреки обявените противоепидимиологични мерки, а това е констатирано и от приетия Социален доклад пред въззивната инстанция. Въззивният съд е заключил, че не е доказано активно поведение от страна на бащата да настройва детето срещу майката, а единствените нови обстоятелства са продължаващите обтегнатите отношения между родителите с постоянни жалби, разправии и дела, от които потърпевш е само и единствено детето, което заявява, че се чувства добре и с двамата родители.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС и е обсъдил изискуемите от закона критерии за промяна на режима за упражняване на родителските права. Съгласно решение №34/18г. на ІV ГО винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето. Съгласно решение №160/14г. на ІІІ ГО промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качества на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи - обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Изменението на обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

В случая въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС като е обсъдил родителските качества, битовите условия на живот, липсата на родителско отчуждение, спазването на режима на лични контакти, както и възможното отрицателно въздействие върху детето при промяна на средата му на живот, включително и обтегнатите отношения между родителите. Изводите му са обусловени от доказателствата по делото и най - вече от тричленната съдебно - психологическа експертиза, тъй като за установяването на обстоятелствата, имащи значение за определяне на режима на родителските права са необходими специални знания от областта на психологията.

Тъй като по формулираните в изложението въпроси липсва противоречие между разрешението им от въззивния съд и практиката на ВКС, то не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсва и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото съгласно задължителните указания на ВКС по т. р.№1/2010г. на ОСГТК, за да бъде изменена практиката на ВКС, поради развитие на правото, е необходимо изменение на законодателството или на обществено - икономическите условия, а в случая нито касаторът обосновава наличието на тези предпоставки, нито те се установяват от настоящия състав на ВКС.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото не съществува логическо противоречие между обсъдените доказателства, установените факти и тяхната правна квалификация. От мотивите на решението само по себе си не може да се констатира неправилност на решението, а съгласно практиката на ВКС (опр. 450/20 ІІІ ГО), за да е налице очевидна неправилност е необходимо порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.

При този изход на спора в полза на С. С. следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200лв, представляващи платен адвокатски хонорар.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №179/20г., постановено по в. гр. д. 149/20г. на ОС гр. Перник.

Осъжда ищцата Р. С. Д. да плати на ответника С. И. С. 1200лв. разноски за настоящата инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: