Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Столичната здравноосигурителна каса, [населено място], против решение № 4869 от 09.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2550 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, с което е отменена издадената от касатора писмена покана изх. № 29-02-4 / 05.02.2015 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, с общ размер 2400.00 лв.

Изложени са съображения за необоснованост на съдебното решение, неправилно прилагане на чл. 177, ал. 1, т. 1, чл. 182 и чл. 200 от НРД МД 2014 г., инвокиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. [], [населено място], е оспорил касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е писмена покана изх. № 29-02-4/05.02.2015 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), на основание чл. 76а от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ), с която [фирма] - изпълнител на болнична помощ по договор с НЗОК № 22-2447 от 17.02.2014 г. - е задължен да възстанови суми с общ размер 2400.00 лв., получени неоснователно по 4 бр. ИЗ по КП № 26 Заболявания на горния гастроинтестинален тракт, поради хоспитализация на пациентите при неспазване на изискването за наличие на неповлияващо се от амбулаторно лечение заболяване, потвърдено задължително от медицинска документация.

За да отмени оспорения акт, Административен съд София – град е обосновал извод за наличие на индикации за хоспитализация в алтернативно уредените хипотези в раздел ІІ...