Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Специализирана болница за активно лечение по кардиология В. ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], с изпълнителен директор Д. Д. М., подадена чрез упълномощен адв.. С против решение № 841 от 27.10.2015 г., постановено от Комисия за защита на конкуренцията по преписка № КЗК -972/2014 г., с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) /ДФЕС/. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощени адв.. С и адв.. С, с писмени молби от 24.03.2016г. и от 01.06.2016г. се релевират възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалноправни разпоредби и противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и с целта на закона. Жалбоподателят счита, че решението на КЗК е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, грешно интерпретиране на доказателствения материал и липса на мотиви, довели до неправилен извод, че не е налице господстващо положение на МБАЛ Св. П.“ АД. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Георгиев, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й, като неоснователна и недоказана, тъй като атакуваното решение е законосъобразно и обосновано. М. В административен съд да отхвърли жалбите и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място], представлявана от изпълнителния директор В. Д., с писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакуваното решение на КЗК.

Като прецени данните по делото и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелствата, че КЗК е сезирана с искане вх. № ВХР -844/15.04.2014 г., подадено от Специализирана болница за активно лечение по кардиология В. /СБАЛК В./ ЕАД, съдържащо твърдения за извършено нарушение от страна на Многопрофилна болница за активно лечение “Света П.“ /МБАЛ"Света П."/ АД по чл. 21 от ЗЗК, по чл. 102 от ДФЕС и по глава Седма от ЗЗК, по което искане са образувани две преписки. По отношение твърденията на искателя за осъществени нарушения по чл. 21 от ЗЗК и по чл. 102 от ДФЕС е образувана преписка № КЗК -972/2014 г. Според молителя злоупотребата с господстващо положение се изразява в поведението на МБАЛ [фирма] във връзка с прекратяване на договори за предоставяне на комплексно медицинско обслужване и достъп до съоръжения, целящо според молителя, да препятства издаване на необходимото му разрешение за извършване на лечебна дейност. Искателят заявява, че СБАЛК [фирма] е учредено с цел осъществяване на търговска дейност като лечебно заведение за болнична помощ, съгл. чл. 9, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) и за да изпълни тази цел следва да получи разрешение за осъществяване на лечебна дейност от Министерството на здравеопазването, което предполага сключването на гореспоменатите договори, което е предприето от СБАЛК [фирма] и би послужило като основание за покриване на нормативните изисквания необходими за издаването на разрешение и осъществяване на лечебна дейност. Молителят твърди, че МБАЛ [фирма] е лечебно заведение с господстващо положение на пазара на територията на [населено място] по смисъла на чл. 20 ЗЗК, по отношение на предлаганите от него услуги и в това си качество то необосновано е прекратило договорите си с молителя за предоставяне на услуги с цел възпрепятстване на издаването на разрешителното, необходимо за осъществяване на планираните от СБАЛК [фирма] дейности. От представената по делото административна преписка е видно, че Комисията на основание чл. 45, т. 1 ЗЗК във връзка с чл. 46 и чл. 47 ЗЗК, е изискала становища по предмета на производството, информация и документи от СБАЛК В. ЕАД, МБАЛ [фирма] и Министерството на здравеопазването. КЗК е установила, че СБАЛК [фирма], е търговско дружество регистрирано през 2013 г., с цел извършване на дейност по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗЛЗ, като специализирано лечебно заведение за болнична помощ, което към момента на образуване на производството и към датата на постановяване на решението не разполага с издадено разрешение за осъществяване на дейност като лечебно заведение съгласно чл. 3, ал. 3 във връзка с чл. 46 ЗЛЗ. При проведеното проучване е констатирано, че МБАЛ [фирма] е регистрирано след преобразуване на съществуващо публично здравно заведение Обединена районна болница „Света П.“, съгласно разпоредбите на чл. 101 ЗЛЗ със Заповед № РД 19-03/18.08.2000 г. на Министъра на здравеопазването и е вписано като търговско дружество МБАЛ [фирма] с решение на Видинския окръжен съд № 375/08.09.2000 г. в Търговския регистър, с цел извършване на дейност, по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗЛЗ, като специализирано лечебно заведение за болнична помощ в [населено място] и същото притежава разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ- 41/17.01.2010 г. КЗК е установила, че във всяка от заявените от СБАЛК В. ЕАД 11 броя клинични пътеки се съдържа част наречена „Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека“, където са систематизирани изискванията за изпълнението и наличието на специализирани клиники/отделения, лаборатории, диагностични съоръжения, и др. Предвидена е и възможност, лечебното заведение да може да осигури чрез договор вменените като задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, и с друго лечебно заведение за извънболнична или болнична помощ, разположено на територията му и имащо договор с НЗОК. Комисията е установила чрез получанета информация от Министерството на здравеопазването, че за МБАЛ [фирма] няма нормативно вменено задължение да сключва договори с други лечебни заведения, с цел постигането от тяхна страна на изискванията предвидени в т. 3.2.3 на т. 3 от Глава 2 на Раздел I от Приложение към член единствен на Наредба № 2 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология“, а съгласно чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, лечебните заведения могат свободно да договарят помежду си предоставянето на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности, като не е регламентирано условие договорите да бъдат сключвани в пакет само с едно лечебно заведение на територията на лечебното заведение. КЗК е преценила, че съгласно посоченото от молителя, след получаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност, СБАЛК В. ЕАД цели да обслужва свои потенциални клиенти на територията на областите В. и М., като според публикуваната информация на официалната страница на Министерството на здравеопазването лечебните заведения, получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, на територията на област В. и М. са: МБАЛ - Б. Е., МБАЛ [фирма], ДЦ Е. А. I Е., МБАЛ Д-р С. И. АД, МБАЛ - Б. Е., МБАЛ - С.Н.Ч Е. и СБАЛНБ С. Г. Е.. Въз основа на извършеното проучване, събраните доказателства от страните и представените от тях становища, както и постъпилата информация от страна на Министреството на здравеопазването КЗК е постановила процесното решение № 841 от 27.10.2015 г., което е съобщено по факс на 30.10.2015г. на дружеството - жалбоподател. Недоволно от визираното решение, СБАЛК [фирма] е подало жалба на 04.11.2015г. чрез КЗК до Върховния административен съд, която е предмет на настоящото съдебно производство.

При така изяснената фактическа обстановка, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, която е адресат на оспорения индивидуален административен акт. Жалбата е предявена в преклузивния 14 - дневен срок, регламентиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК.

Разгледана по същество жалбата на Специализирана болница за активно лечение по кардиология В. ЕАД е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 841 от 27.10.2015 г., на КЗК е УСТАНОВЕНО, ЧЕ НЕ Е ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ по чл. 21 ЗЗК от МБАЛ [фирма], [населено място] и е УСТАНОВЕНО, ЧЕ НЯМА ОСНОВАНИЕ за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 ДФЕС от страна на МБАЛ [фирма], [населено място]. За да достигне до този резултат независимият регулаторен орган е приел, че за да бъде изпълнен съставът на злоупотреба с монополно или господстващо положение по смисъла на чл. 21 ЗЗК, следва да се установи, че нейният адресат е предприятие, да се дефинира съответния пазар, на който то осъществява дейността си, да се установи, че то има монополно положение по чл. 19 ЗЗК или господстващо пазарно положение, визирано в чл. 20 ЗЗК и да се докаже, че с поведението си предприятието може да повлияе отрицателно върху конкуренцията и да засегне потребителските интереси. В тази връзка е преценено, че е от съществено значение не просто механичната наличност на четирите елемента от състава на чл. 21 ЗЗК, но и тяхната свързаност и взаимна обусловеност. Установяването на един от тях довежда до възможността и едновременно с това до необходимостта от анализ на следващия, както и обратното - неустановяването на даден елемент от състава прави безпредметно изследването на останалите. КЗК е преценила, че в конкретния случай не е налице „господстващо положение“ на разглежданото предприятие по смисъла на чл. 20 ЗЗК, като неговото отсъствие прави безпредметно изследването на останалите елементи от състава.

Според решаващия съдебен състав оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, изрично предвидена в нормите на чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 ЗЗК. Неоснователно е твърдението на жалбоподотеля за липса на мотиви, доколкото Комисията е обсъдила подробно наличието на господстващо положение на обследваното предприятие и надлежно се е обосновала защо не анализира наличието на останалите компоненти, кумулативно предвидени от законодателя в приложимата норма на чл. 21 ЗЗК, която се тълкува и прилага във връзка с чл. 20 ЗЗК. При постановяване на обжалваното решение не са осъществени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като КЗК е извършила обективно и компетентно проучване, като е изискала релевантната информация от Министрество на здравеопазването и от страните в производството, дала им е възможност да представят доказателства в подкрепа на твърденията си и да изразят становището си по възникналия правен спор. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че при произнасяне на атакувания административен акт не са налице отменителни основания, регламентирани в чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК.

Съдът счита, че обжалваното решение на КЗК съответства на изискванията на материалния закон, като нормите на чл. 102 от ДФЕС и на чл. 20 и чл. 21 ЗЗК са тълкувани и приложени законосъобразно. Преди всичко органът по конкуренцията правилно е посочил приложимата нормативна уредба: ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) /ЗЛЗ/, Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по Кардиология и Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК), който урежда редът за упражняване правата на държавата върху дялове или акции на търговски дружества в търговските дружества с държавно участие в капитала. КЗК точно е установила фактическата обстановка, като е констатирала, че с протокол № 28/11.07.2013 г. Съветът на директорите на МБАЛ [фирма], е приел решение за отдаване под наем на помещения и площи в района на болничния комплекс, част от сграден фонд на болницата и на 08.08.2013 г. е сключен договор за наем на недвижим имот между МБАЛ [фирма] като наемодател и СБАЛК В. ЕАД в качеството на наемател, който договор съдържа клаузи предвиждащи страните да сключат договори за съпътстващи услуги 30 дни преди окончателното завършване на строително-ремонтните работи. Към същия договор са сключени анекс № 1/01.10.2013 г., анекс 2/24.10.2013 г. и анекс № 3/30.10.2013 г. На 12.08.2013 г. страните сключват споразумение, относно разпределение на клинични пътеки при изпълнение на медицински дейности, съгласно което декларират, че ще интегрират предстоящата медицинска дейност на СБАЛК [фирма] към нормативните изисквания включително чл. 9, ал. 6 ЗЛЗ като изпълняват различни медицински дейности по различни клинични пътеки, след което на 06.11.2013 г. страните сключват 11 броя договори за съпътстващи медицински услуги, описани в т. 6.6.1. - 6.6.11. и т. 6.7. от фактическата част на обжалваното решение, част от които са със срок на действие 1 година, а друга част - 3 години. Безспорно е установено, че след констатиране на нарушения, отразени в Доклад до Министъра на здравеопазването относно извършена проверка в МБАЛ [фирма], [населено място] /л. 60 - л. 62 от папка 1.1. от преписката/, изпълнителният директор на МБАЛ [фирма] е изпратил на 12.04.2014 г. едномесечни предизвестия за прекратяване на договорите, както е предвидена възможност във всички договори за прекратяване "с едномесечно писмено предизвестие, от всяка една от страните". В изпълнение на действащата Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятия на съответния пазар /приета с решение № 393 от 21.04.2009г./ КЗК е извършила прецизен икономически анализ на съответния засегнат пазар - продуктов пазар и георафски пазар, точно е дефинирала процесния период и е изследвала взаимозаменяемост на търсенето, взаимозаменяемост на предлагането и бариерите за навлизане на съответния пазар, в резултат на което Комисията е определила пазарното положение на съответния пазар - комплексното медицинско обслужване и достъп до съоръжения, осигуряващи задължителните звена/медицинска апаратура необходими за реализацията на дадена клинична пътека, разположени на местоположението на лечебното заведение, изпълнител на клиничните пътеки в рамките на областите В. и М., съобразявайки специфичните параметри на заявената от искателя дейност, с оглед на което в обжалваното решение са идентифицирани 11 самостоятелни продуктово - географски пазара, съответстващи на всяка от заявените за изпълнение от молителя дейности по клинични пътеки в общия периметър на областите В. и М..