Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. срещу решение № 8258 от 30.12.2015 г. по адм. д. № 3126/2015 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-515 / 11.03.2015 г. на директора на регионална дирекция "Автомобилна администрация" [населено място] към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" наложена на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, и т. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ)
Заявявят се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита, че констатациите в заповедта, че превозът е извършен без лиценз на Общността не отговаря на действително случилото се, не е установено по безспорен начин, че водачът извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане, С. в качеството си на водач на автомобил не е превозвач, липсва описана стойност за извършения превоз. Представените 11 бр. писмени обяснения на пътниците не са собственоръчно написани от тях и не отговарят на тяхната воля, написани са от полицаите, а пътниците са били принудени да положат подписите си под готовия текст. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
Съдът е посочил, че по делото не се спори, че жалбоподателят няма издадено заверено копие от лиценз на Общността за обществен превоз на пътници, удостоверение за обществен превоз на пътници и не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на...