Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, [населено място], [улица] срещу Решение №2463 от 08.04.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №6131/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-16 от 26.02.2014 г. на органи по приходите в Столична община, в частта, с която на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица] за периода 01.04.2008 г. – 31.12.2012 г. са установени за имот, находящ се в [населено място], район „Искър“, идентификатор 68134.1502.487 данък върху недвижимите имоти в размер на 5 574, 11 лв. и лихви – 1053, 63 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 21 248, 14 лв. и лихви – 7 791, 68 лв. и осъдил Столична община да заплати 2 350, 00 лв. разноски по делото. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – кметът на Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приел, че процесният недвижим имот е с трайно предназначение „земеделска територия“, с начин на трайно ползване „нива“ – ІV категория, вид на територията – „селскостопанска“. Съдът не отчел изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), както и че задълженото лице не доказало характера на притежавания имот, в т. ч. дали имотът е деклариран като земеделски пред съответната служба по земеделие по смисъла на чл. 37б от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ). Съдът не отчел, че процесният имот не би могъл да има характер на земеделска земя и да се използва за земеделски нужди, тъй като имотът не е регистриран като земеделска земя и не е включен в регистъра на земеделските земи. Решението е неправилно и защото за имота не е осъществена промяна на предназначението на земята по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), като задълженото лице, в качеството си на собственик, е единственото, което може да сезира компетентните органи с искане за откриване на процедура по промяна на предназначението. Неправилен е и извода на съда, че имотът не попада в строителните граници (урбанизирана територия), независимо, че отчел факта на попадане на имота в чертите на града от 1961 г.

Неправилно счита решението и в частта за установената такса за битови отпадъци. Съдът не отчел, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е установена, но таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за съхранение на битовите отпадъци в депо е дължима. Съображенията на съда, че до имота няма транспортна връзка, поради което попада в изключението на чл. 71 ЗМДТ е необосновано. Сочи, че съдът не му указал, че за част от периода не сочи доказателства за предоставяне на услугите, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените разноски. Касаторът се представлява от адв. Т. П, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба – [фирма], счита същата за неоснователна. Съдът правилно определил статута на процесния имот като земеделска земя – нива, както и че попада в чертите на града, но за него няма конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ, за него не е предвиден урегулиран поземлен имот, тъй като не е провеждана градоустройствена процедура за урегулирането му. Излага подробно фактите по подаване на данъчна декларация и действията и вписванията на съответните длъжностни лица. Сочи, че изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ няма обратно действие, поради което след изменението с данък се облагат само имотите, които са разположени на територията на страната, в строителните граници на населените места, както и тези извън тях, които според устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, които изисквания не са налице по отношение на неговия имот. Към 13.05.2008 г. имотът се е намирал извън строителната граница, а и до сега няма за него изработен подробен устройствен план, който да му е определил друго предназначение.

По отношение на установеното от съда досежно таксата за битови отпадъци счита за правилен извода на съда, че имотът не може да бъде обслужван, тъй като до него няма достъп и представлява земеделска земя. Правилен счита и извода на съда, че органът не доказал предоставянето и извършването на конкретната услуга, за която претендира заплащането на такса.

Счита неприложима разпоредбата на чл. 37б ЗСПЗЗ, тъй като тя визира собственици на земеделски земи, които желаят създаването на масиви за ползване на земеделска земя, какъвто той не е. Що се отнася до позоваването на чл. 131 ЗУТ счита същото за неотносимо, тъй като не е налице производство за одобряване на подробен устройствен план.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените разноски. Ответникът се представлява от адв. Л. Г и адв. К. С, Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общия принцип на облагане с данък. В конкретния случай, процесният имот, видно от доказателствата по делото, в т. ч. съдебната експертиза, попада в изключението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. В чл. 63, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че за имоти, които се намират извън районите, в които общината е организирала съответните видове услуги такса не се събира за ползване на дело и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а в чл. 71 ЗМД са посочени основанията, при които такса не се събира. В тази връзка за първия вид услуги – сметосъбиране и сметоизвозване, такси не се събират, когато имотите не се обслужват от общината и в конкретния случай липсват доказателства за престиране на посочената услуга. Таксата е вид финансово вземане, което се дължи при реално предоставяне на услугата. В обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят отмяната му, поради което оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 ПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. [фирма] е собственик на недвижим имот с планоснимачен №487, кадастрален лист №484, административен район „Искър“, планоснимачен район „Г. И“, промишлен район І и ІІ, част V-60 от цифровия кадастър на Столична община – нотариален акт №29, том І, рег. №881, дело №26 от 10.03.2008 г. В кадастралната карта на [населено място] имотът е нанесен с идентификатор 68134.1502.487. В кадастралните регистри имотът е отбелязан с трайно предназначение – „земеделска територия“ и начин на трайно ползване – „нива“.

2. На 05.04.2007 г., със Заповед №РД-09-50-386, главният архитект на Столична община одобрил план за регулация на кв. 19, в който квартал попада процесният имот, но същият не е урегулиран.

3. На 13.05.2008 г. [фирма] подало за имота декларация по чл. 14 ЗМДТ.

4. На 10.07.2008 г., с Решение №387, Общинският съвет одобрил План за регулация и застрояване на м. „НПЗ Искър – север“ І, ІІ и ІІІ част. Процесният имот граничи с обхвата на плана – но не е урегулиран с него.

5. На 19.11.2009 г. с Решение №697 и на 16.12.2009 г., с Решение №960, Министерският съвет приел Общия устройствен план на Столична община. Съгласно плана процесният имот попада в зона за малки и средни производства и занаятчийски услуги.

6. На 21.03.2014 г. [фирма] подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот – вх. №[номер] с посочена отчетна стойност 625 865, 60 лв.

7. На 30.10.2013 г., със Заповед №МДТ-РД-01-91, началник отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване“ в Столична община възложил извършването на данъчна ревизия на [фирма] за дължимите данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.04.2008 г. – 31.12.2012 г.

8. На 05.02.2014 г. ревизиращите органи изготвили ревизионен доклад срещу който [фирма] подало възражение.

9. На 26.02.2014 г. ревизиращите органи издали Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-16, с който установили за периода 01.04.2008 г. – 31.12.2012 г. задълженията на [фирма] за данък върху недвижимите имоти за имот с идентификатор 68134.1502.487 в размер на 5 574, 11 лв. и лихви в размер на 1 953, 63 лв. и такса битови отпадъци в размер на 21 248, 14 лв. и лихва в размер на 7 791, 68 лв. Ревизиращите органи установили размера на задълженията при следните приемания:

а) данъкът върху недвижимите имоти е определен на база отчетната стойност на имота – чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, при 1, 875 промила – чл. 15 от Наредба за определяне на размера на местните данъци (Наредба за данъците);

б) таксата за битови отпадъци е определена на база отчетната стойност на имота – чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 26, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредба за таксите); имотът попада в границите на район, за който със заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, но досежно имота няма възможност услугата да бъде предоставяна – незастроен имот, до който няма транспортна връзка; за периода 01.04.2008 г. – 31.12.2010 г. размерът на таксата е 12 промила, а за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2012 г. е 10 промила;

10. На 18.03.2014 г. [фирма] оспорило ревизионния акт пред кмета на Столична община. Кметът не се произнесъл по жалбата в срока по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

11. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебна експертиза, която установила, че процесният имот е с трайно предназначение „земеделска територия“ и с начин на трайно ползване „нива“ с оглед на посоченото в картата на възстановената собственост и в кадастралната карта. Същият попада в обхвата на общия устройствен план на Столична община, в територия, предназначена за малки и средни производства и занаятчийски услуги, но за него няма приет подробен устройствен план.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправни разпоредби. С оглед на доводите на страните и доказателствата по делото съдът приел, че спорът по делото е облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ ли е процесният имот или попада в изключенията на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Съдът приел, че процесният имот е с начин на трайна употреба „нива“, не е урегулиран и не попада в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план. Имотът попада в територия, определена с общия устройствен план, но за да бъде земеделска земя е достатъчно да не попада в територия, която е обхваната от подробен устройствен плат. С оглед на това съдът приел, че за имота не се дължи данък.

По отношение на таксата за битови отпадъци съдът приел, че процесният имот попада в т. 3 на Заповед №СО-Р2-09-931от 30.10.2013 г. на кмета на общината, с която са определени имотите, за които няма възможност да бъде предоставяна услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Относно услугите обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване съдът приел, че до процесния имот няма транспортна връзка, т. е. няма улични платна, алеи, същият няма предназначение, т. е. не е площад или парк, поради което попада в изключенията на чл. 71 ЗМДТ. Наред с това органът не доказал представянето на двете услуги в рамките на целия период, а само част от него – 2010 г. и 2012 г., поради което не могат да установят предоставяне на услугите за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. С оглед на това съдът приел, че такса битови отпадъци не се дължи.

Въз основа на горното съдът направил извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваната част – досежно дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот с идентификатор 68134.1502.487 и го отменил в тази част.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК пороци. Доводите му в подкрепа на твърдяните пороци са свързани с предназначението на имота – относно данъка върху недвижимите имоти, и с предоставянето на услугите обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. Данък върху недвижимите имоти:

За да се прецени правилността на извода на съда досежно недължимостта на данъка върху недвижимите имоти, с оглед на фактите по делото и доводите на касатора, е необходимо да се установи първо, правния статус на имота, и второ, релевантната норматива уредба.

а) Правният статус на имот с идентификатор 68134.1502.487:

От доказателствата по делото е видно, че в картата на възстановената собственост процесният имот е с начин на трайно ползване – „нива“, ІV категория, вид на територията – „селскостопанска“ и трайно предназначение - „земеделска територия“. С. З №РД-18-27 от 03.04.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на [населено място] (части от С. и Г.), район „Искър“, Държавен вестник, бр. 35 от 08.05.2012 г. Поради това и с оглед на разпоредбата на §4, ал. 2 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) следва да се установи статуса на процесния имот в кадастралната карта. В кадастралната карта имотът е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 68134.1502.487. В кадастралния регистър имотът е отбелязан с трайно предназначение на територията – земеделска, и начин на трайно ползване – „нива“.

Съгласно общия градоустройствен план на [населено място], одобрен със Закон за одобряване и приложение на общия градоустройствен план на [населено място], Държавен вестник, бр. 89 от 07.11.1961 г., имотът попада в строителните граници на града, но не е урегулиран. Съгласно общия устройствен план на Столична община, приет с Решение №697 от 19.11.2009 г. и Решение №960 от 16.12.2009 г. на Министерския съвет имотът попада в обхвата на плана - зона за малки и средни производства и занаятчийски услуги. Общият устройствен план определя граници на населените места - §1, т. 1 от Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО), границите на урбанизираните територии – чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба №8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове.

В района на имота са одобрявани план за регулация и план за регулация и застрояване, но самият имот не е обхванат от тези планове (един имот е в обхвата на плана, когато е предмет на плана, а не когато попада в територия, в която съседни на него имоти са предмет на плана). За имота не е процедиран подробен устройствен план, поради което и с оглед на чл. 8 ЗУТ имотът няма конкретно предназначение по смисъла на т. 1. Поради това имотът, с оглед на чл. 14, ал. 3 ЗУТ, не е урегулиран – за него не са установени улични регулационни линии, които определят границата с прилежаща улица (лице на имота) и вътрешни регулационни линии, които определят граници със съседните имоти (странични и към дъното на имота).

При така установеното е видно, че имотът по своето предназначение е земеделска земя. Съгласно чл. 2 ЗСПЗЗ земеделски са земи, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план, не са включени в горския фонд, не са застроени, не са заети с обектите по т. 4.

В случая е безспорно, че имотът не е включен в горския фонд, не е застроен, не е зает с обекти по смисъла на чл. 2, т. 4 ЗСПЗЗ. Имотът попада в строителните граници на населеното място по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, тъй като строителните граници на Столична община са установени с общия устройствен план, но имотът няма конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ и не е урегулиран, тъй като за него не е приеман подробен устройствен план.

б) Релевантната нормативна уредба:

Процесният период е 01.04.2008 г. – 31.12.2012 г. В рамките на този период релевантната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е претърпяла промяна.