Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на конкуренцията против решение № 765 от 25.01.2016 година по адм. дело № 14837/2013 година на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 1261 от 25.09.2013 година по преписка № КЗК-461/2013 година в частта за установено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, извършено от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и наложени имуществени санкции. Същевременно е установена липса на извършено нарушение на забраната и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател развива доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответните страни: [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] чрез процесуалните си представители изразяват становища за неоснователност на касационната жалба.

Ответната страна [фирма] не взема отношение по касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът е извършил задълбочен систематичен анализ на разпоредбите в дистрибуторските договори и е направил обоснован извод, че отчетната дейност на дистрибуторите към производителя е насочена към обема на извършените продажби по продукти, стокови наличности и клиенти, а не към крайните продажни цени, за които дружествата са санкционирани. В анализираните договори липсва договаряне за антиконкурентен ефект, който е задължителен елемент от състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 ЗЗК.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Образувано е по пет жалби, подадени от...