Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. К. - мл. юрисконсулт, в качеството й на процесуален представител на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р. Б, против решение № 1873/20.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1004/2015 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение № 107/09.01.2015 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р. Б. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са аргументи, че родителите на ответника по касация М. А. Х., не попадат в обхвата на понятието „членове на семейство” по смисъла на ДР на § 1, т. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не представя писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е уважена жалбата на М. А. Х., лице от мъжки пол, [дата на раждане] в [населено място], палестински лагер „Я.” в С., без гражданство, по народност арабин, против Решение № 107/09.01.2015 г. на заместник председателя на ДАБ, с което на основание чл. 48, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗУБ във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ е отказал на М. А. Х. да се събере на територията на Р. Б със свойте родители, баща – А. Х. М. и майка – С. Т. Ф. А. и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по приложение на закона. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че заявените от чужденеца мотиви попадат в предпоставките, посочени в чл. 34, ал. 1 от ЗУБ. Приел е, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените със закон правомощия, при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Административният съд е приел, че чужденецът е с предоставен статут на бежанец и има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р.Б.П е също, че родителите на жалбоподателя са членове на семейството по смисъла на ЗУБ. От представените медицински документи за здравословното им състояние, както и ситуацията в Д. и протокола за проведеното интервю, съдът е установил, че те не могат да се грижат сами за себе си, поради което е отменил оспореният акт и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, съобразно мотивите на решението.

Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е неправилно. Фактите по спора са правилно установени, а направените въз основа на тях правни изводи са необосновани.

Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ председателят на ДАБ взема решения по молби за събиране на семейства. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Р.Б.М предпоставка за вземане на положително за молителя решение предствлява изпълнение на изискването на събиране с член от семейството му. Легалното определение на понятието „членове на семейството” за целите на закона е дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. В конкретния случай чужденецът е искал събиране с неговите майка и баща, за които като негови родители законовата предпоставка за събиране е да не могат сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своето дете.

Настоящият касационен състав на ВАС, счита, че решаващият съд, неправилно е приел, че са налице фактическите основания за прилагане на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ. Основателно е възражението на касатора по делото за непълнота на представените медицински документи (медицински удостоверения от профсъюза на С.) както и, че на двамата родители са поставени сходни, почти идентични диагнози. Липсват данни и за лабораторни изследвания въз основа, на който чужденците са диагностицирани. В този смисъл, административният съд, неправилно е приел, че родителите на касационния ответник изпитват такива страдания, които да налагат съжителството с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. Освен, че е необходима кумулативност от „тежко заболяване” и „чужди грижи”, тези грижи трябва да бъдат полагани конкретно от М. А. Х., като чужденецът не е представил пред административния орган и пред съда доказателства, сочещи, че неговите родители попадат в най – тежката степен на болестта, където е нужна чужда помощ.

Направените от съда изводи, че здравословното състояние на родителите на Х. не позволява на същите да пребивават в условията на въоръжен конфликт в С. във връзка с чл. 3 от ЕКЗПЧ са неправилни и не се споделя от настоящата инстанция. Независимо от военните действия в С., родителите на чужденеца имат достъп до здравеопазване там, видно от това, че на същите са направени необходимите изследвания и консултации, от различни специалисти, следователно може да се направи извода, че те получават достатъчно медицински грижи. Поради това основателни са изложените от касатора в жалбата доводи, че обстановката в С. е ирелевантна при преценката на принципите да се даде разрешение за събиране на семейство.

Като е приел, че оспореният акт, с който е отказано на М. А. Х. да се събере със своите родители на територията на Р. Б е незаконосъобразен, административният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено и вместо него се постанови отхвърляне на жалбата, срещу процесният административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1873/20.03.2015 г. по адм. д. № 1004/2015 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение № 107/09.01.2015 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р. Б, с което на основание чл. 48, ал. 1 от ЗУБ е отказано на М. А. Х. да се събере на територията на Р. Б със своите родители, баща – А. Х. М. и майка С. Т. Ф. А. и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Х., лице от мъжки пол, [дата на раждане] в [населено място], палестински лагер „Я.” в С., без гражданство, по народност арабин, против Решение № 107/09.01.2015 г. на заместник председателя на ДАБ, с което на основание чл. 48, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗУБ във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ е отказал на М. А. Х. да се събере на територията на Р. Б със своите родители, баща – А. Х. М. и майка – С. Т. Ф. А..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.