Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията против решение №6698 от 03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5494/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е осъден да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като иска отмяната му, като се отхвърли жалбата на [фирма] [населено място].

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез пълномощника си по делото основава правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. Изпълнителният директор на Агенция по вписванията е процесуално легитимиран да подаде касационна жалба, макар и да не е страна в производството пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 210, ал. 2 АПК, право на жалба имат и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях макар и да не са участвали в делото. В случая, с обжалваното решение Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, без да има качеството на ответник по делото, е осъден на основание чл. 257, ал. 2 от АПК да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен акт и попада в категорията лица по чл. 210, ал. 2 от АПК, тъй като решението го засяга и е неблагоприятно за него. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо.

Производството по делото пред първоинстанционния съд се е развило по исковата молба на [фирма] [населено място] срещу Агенция по вписванията [населено място], с отправено до съда искане да бъде осъден ответника да предостави на дружеството ищец данните от Национална база данни на регистър БУЛСТАТ и актуализацията им, на основание чл. 14 и сл. от Тарифа за държавните такси събирани от Агенция по вписванията, както и на цялата база данни от търговския регистър и актуализацията им, съгласно чл. 16д от същата тарифа. С разпореждане на съдията докладчик от 11.06.2015 г. препис от исковата молба е изпратен на Агенция по вписванията, а с друго от 26.06.2015 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на ищеца и посочения от него ответник. Тези страни са участвали и в проведеното на 06.10.2015 г. съдебно заседание. С обжалваното решение съдът е приел, че ответник по делото е изпълнителният директор на Агенция по вписванията и е постановил спрямо него осъдителен диспозитив, основан на разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от АПК.

Производството по чл. 257 от АПК е исково. Предмет на искането е задължението на административен орган да извърши дължими по закон действия по изпълнение на своите законни правомощия. Нормата визира само фактически действия, като на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 АПК, търсеният правен резултат се постига чрез осъждане на административния орган.

Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая производството пред първоинстанционният съд се е развило при участието на посоченият в исковата молба ответник, Агенция по вписванията, администрация към министъра на правосъдието и юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Обжалваното решение е постановено по отношение на неучаствала в производството по делото страна, изпълнителният директор на Агенция по вписванията, приет от съда за административен орган по смисъла на чл. 257 от АПК, чиито правомощия са разписани в чл. 6 от същия устройствен правилник,

Решението на съда се явява недопустимо, като постановено по отношение на ненадлежна страна, без произнасяне по отношение на участвалата в производството такава и следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 6698/03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5494/2015 г. по описа на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.