Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане, подадено от Г. Х. Т. от [населено място], представлявано от пълномощника адв. А. К, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 6893/10.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4738/2015 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено решение № 1777/18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6400/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение.

В искането за отмяна се поддържа, че са налице новооткрити доказателства – решение за предоставяне на достъп до информация с рег. № 345000-10211/04.11.2015 г., издадено от директора на ОД МВР /Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ [населено място] и писмо с рег. № 345000-10040/28.10.2015 г. от директора на ОД МВР [населено място], които установяват факти, имащи значение за правилното решаване на делото.

Ответникът по искането за отмяна – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Р. М, изразява становище за недопустимост на искането поради подаване му след тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 АПК. При условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на искането поради това, че представените доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното:

С решение № 6893/10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4738/2015 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, което е предмет на искането за отмяна, в производство по чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, е отменено решение № 1777/18.02.2015 г. по адм. дело № 6400/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и вместо него е постановено решение по същество, с което е отхвърлена жалбата на Г. Х. Т. против заповед № К-2023/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР отм. е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

За да постанови това решение, петчленният състав на Върховния административен съд, е приел, че Г. Х. Т. отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл. 69 КСО - има навършена възраст и изискуем общ и специален осигурителен стаж, но не е упражнил правото си на пенсиониране. С обжалваната пред съда заповед законосъобразно е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР отм. поради това, че е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и органът по назначението е упражнил предоставеното му от закона право да прекрати правоотношението по своя инициатива.

Петчленният състав на ВАС е приел за необоснован извода на тричленния състав на пето отделение на ВАС за това, че според писмо на министъра на вътрешните работи от 13.05.2013 г. е разпоредено спазването на определена поредност и критерии за достигане на целта - структурата на МВР към 01.07.2014 г. да включва 85% основни и 15% спомагателни дейности, като ще се извършва съкращаване само на служители, изпълняващи спомагателни дейности. Според петчленния състав, от съдържанието на посоченото писмо е видно, че част от лицата, заети по спомагателни дейности ще бъдат съкращавани, но придобилите право на пенсия служители ще бъдат освобождавани, което сочи на различен подход и различни основания за прекратяване на служебното правоотношение и затова изводът на тричленния състав на съда за идентичност между понятията „съкращаване” и „освобождаване”, използвани в посоченото писмо, е необоснован. Смисълът на структурната промяна съобразно цитираното писмо е съкращаване на заетите със спомагателни дейности служители и освобождаване на придобилите право на пенсия служители с цел достигане на определените проценти заетост на служители в системата на МВР.

На следващо място, петчленният състав на съда е приел за несъответстващ на материалния закон изводът на тричленния състав на съда, че е налице неравностойно третиране по признак образование и обществено положение. В случая с оглед правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на Г. Х. Т. не е предвидено изискване за провеждане на подбор или друга процедура за преценка кои служители, придобили право на пенсия да останат и кои да бъдат освободени. Обстоятелството, че освободеният служител не е член на синдикалната организация, не води до неравноправно третиране по признака обществено положение и образование по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) /ЗЗДискр./. Посочено е, че според представения по делото списък има и други лица с висше образование, освободени по инициатива на административния орган, които не са членове на синдикалната организация – например, началник сектор РУП [населено място]. В случая не се установява по-неблагоприятно третиране на освободения служител в сравнение с третирането на друг служител при същите обстоятелства. С оглед правното основание в оспорения административен акт преценката за освобождаване е предоставена изцяло на административния орган - при условията на оперативна самостоятелност.

Настоящият седемчленен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е подадено от легитимирано лице по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и при наличие на правен интерес. И. за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 2 АПК, тъй като двата документа, които са представени с искането за отмяна и за които се твърди, че представляват новооткрити доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, са издадени съответно на 28.10.2015 г. и на 04.11.2015 г. По делото няма данни на коя дата Г. Х. Т. се е снабдил с тези документи, но несъмнено тази дата не може да предхожда датата на издаването на съответния документ, поради което датата на съставянето се приема за най-ранната дата, на която страната е могла да ги получи. Искането за отмяна е подадено на 27.01.2016 г., като е заведено с вх. № 1372/27.01.2016 г. в регистратурата на Върховния административен съд, поради което искането е подадено в тримесечен срок от съставянето на документите, които се представят като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, и в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира.

Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно.

Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В случая се твърди наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Според нормата на чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Първият от представените с искането за отмяна документи – решение за предоставяне на достъп до информация с рег. № 345000-10211/04.11.2015 г., е издаден от директора на ОД МВР [населено място] по подадено от Г. Х. Т. заявление за достъп до обществена информация с вх. № 345000-9873/23.10.2015 г. по описа на ОД МВР [населено място]. В решението за предоставяне на достъп до информация е изложено, че за посочения в заявлението период /13.09.2013 г. – 01.07.2014 г./ са прекратени трудовите правоотношения с 16 служители; от тях 3 ЛРНП, придобили право на пенсия; 5 служители изпълняващи спомагателни функции са пренасочени към изпълнение на основни дейности.

Според подателя на искането за отмяна, значението на това доказателство за правния спор се изразява в това, че в решенията на двете съдебни инстанции е коментирано писмо от 13.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, според което целта на реформата е структурата на МВР към 01.07.2014 г. да включва 85 % основни и 15 % спомагателни дейности, за която цел се предвижда съкращаване и освобождаване на служители. По делото е установено, че в ОД МВР [населено място] са прекратени служебните правоотношения с 38 държавни служители, установено от списъка с рег. № РЯ-14902/22.12.2014 г., които са изпълнявали основни дейности, видно от т. 2 от писмо рег. № 345р-2076/22.10.2014 г. В инстанционното производство е останало неизяснено каква е бройката на съкратени и освободени служители, извършващи спомагателни дейности, така че е било невъзможно да се извърши преценка дали са спазени определените проценти. От новооткрития документ, получен по реда на ЗДОИ /Закон за достъп до обществена информация/ се установява, че са прекратени правоотношенията с 16 служители, извършващи спомагателни дейности, тоест броят им е по-малък от този на служителите, с които е прекратено служебното правоотношение или са освободени, извършващи основна дейност, от което следва, че математически е невъзможно да е била спазена предвидената в заповедта на министъра на вътрешните работи пропорция между съкратени и освободени служители, изпълняващи основни и спомагателни дейности. Затова счита, че доказателството е от съществено значение за решаване на делото.

Представеното с искането за отмяна решение за предоставяне на достъп до информация с рег. № 345000-10211/04.11.2015 г., издадено от директора на ОД МВР [населено място], не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Заявлението за достъп до обществена информация, въз основан на което е издадено това решение е подадено от Г. Х. Т. на 23.10.2015 г., тоест след постановяване на решение № 6893/10.06.2015 г. по адм. дело № 4738/2015 г. на ВАС, петчленен състав, с което е приключило инстанционното производство.

Решението не установява нови обстоятелства, тъй като с него са удостоверени фактически обстоятелства, които са съществували по време на висящността на производството /в решението за достъп изрично е посочено, че предоставените данни се отнасят за периода, посочен в искането – 13.09.2013 г. – 01.0.7.2014 г./. Решението не представлява ново доказателство за твърдян от страната факт, който същата не е успяла да докаже в процеса, поради липсата на доказателството, тъй като страната не е направила конкретни твърдения за това колко служители, заети със спомагателни дейности са били освободени. Решението не представлява новооткрито доказателство, както поддържа искателят, тъй като то не е съществувало като писмен документ до приключване на инстанционното производство, а е новосъставен документ – издаден по заявление на страната, която иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение и това заявление е подадено след приключване на инстанционното производство. По делото няма данни, нито твърдения, че за подателя на искането за отмяна Г. Х. Т. е съществувала обективна /непреодолима или труднопреодолима/ пречка да се снабди с това доказателство, докато делото е било висящо. Дори да се приеме, че информацията, което е предоставена с въпросното решение на директора на ОД МВР [населено място] би могла да бъде получена само по реда на ЗДОИ, то за страната не е съществувала обективна пречка да поиска предоставянето на тази информация преди приключване на инстанционното производство. Както се посочи, по делото няма данни, нито твърдения страната да е била обективно възпрепятствана да направи това искане докато делото е било висящо, или да е бил постановен отказ за предоставяне на обществена информация. Отделно от това, страната е имала процесуалната възможност да поиска събирането на това доказателство по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим в съдебното административно производство на основание чл. 144 ГПК. Такова искане по делото обаче не е правено.

При полагане на необходимите процесуални усилия и дължимата грижа за добро водене на процеса страната е могла да се снабди с това доказателство или с друго доказателство, което да установява същите обстоятелства, докато делото е било висящо и съответно - да ги представи в рамките на инстанционното производство по делото. По изложените съображения, непълнотата на фактическия или доказателствен материал по делото се дължи на процесуална небрежност на страната и затова не може да бъде отстранена по реда на отмяната на влезли в сила съдебни решения.

На следващо място, обсъжданото решение за достъп до обществена информация няма значение за правилното решаване на делото, тъй като обстоятелствата, които се установяват с това решение /какъв е числения състав на освободените служители през посочения период, заети със спомагателни дейности/ няма значение за разрешаването на спора относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР отм. , Този извод е направен от петчленния състав на ВАС и ясно е изложен в мотивите на решението, чиято отмяна се иска /решение № 6893/10.06.2015 г. по адм. дело № 4738/2015 г. на петчленен състав на ВАС/. След като това обстоятелство няма значение за решаване на делото, то доказателството, с което се установява, не би могло да представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. За да е налице основание за отмяна, следва новото обстоятелство или новото доказателство да има значение за решаване на делото. Следва изрично да се отбележи, че в производството за отмяна по чл. 237 и сл. АПК не може да бъде пререшаван въпроса относно относимите факти и обстоятелства, тъй като това би означавало да се проверява правилността на правните изводи в касационното решение, което е недопустимо съгласно чл. 223 АПК.

Изложените съображения се отнасят съответно и за второто доказателство, представено с искането за отмяна - писмо с рег. № 345000-10040/28.10.2015 г. от директора на ОД МВР [населено място], изготвено в отговор на писмо от Г. Х. Т. с вх. № 345000-9872/23.10.2015 г. От съдържанието му се установява, че служителят А. Н. А., посочен под № 34 в списъка на служителите, отговаряли на условията за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР отм. , който по-рано е представен от ОД МВР - С., е член на СФСМВР /Синдикална федерация на служителите в МВР/ още от 2013 г., като в периода до м. януари 2015 г. същият е плащал членския си внос на ръка, а след м. януари 2015 г. до момента членския му внос се удържа по ведомост; посоченото обстоятелство било удостоверено от служителя писмено във връзка с направеното питане от Г. Х. Т..

Според подателя на искането за отмяна значението на това доказателство за правилното решаване на делото се изразява в това, че петчленният състав на ВАС е отхвърлил като недоказано твърдението му за дискриминация на основа синдикално членство и образование. От новооткритото доказателство се установява, че служителят А. Н. А. също е член на синдикалната организация – СФСМВР, с което се опровергава невярната информация, съдържаща се в представения по делото от ответника списък, в който като единствен служител, останал на работа в ОД МВР - С., без да е член на синдикат, е посочен именно А. Н. А., а от новооткрития документ се установява, че всички останали на работа служители в РУП-С. са синдикални членове със средно образование. Според искателя, по този начин се доказва твърдението му за дискриминация по признаците синдикално членство и образование.