Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 12, ал. 4 от Закон за нотариусите и нотариална дейност /ЗННД/.

Образувано е по жалба от Р. П. В. от [населено място] срещу Заповед № СД-05-121/25.06.2015 г на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара М. И. А., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд [населено място]. Жалбоподателят твърди нищожност на административния акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 146, т. 4 от АПК. Основното оплакване на В. се изразява в това, че съставът на комисията за провеждане на конкурса не е съобразен с изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗННД и на чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/, тъй като в нея участва съдия в качеството му на представител на Министерство на правосъдието.

Редовно призован за съдебно заседание, Р. П. В. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители юриск.К. и юриск. Д. оспорва жалбата и твърди законосъобразност на оспорената заповед по съображения, подробно развити в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Й. О. С., Г. Х. В. – Ц., Х. С. И. – Т., Г.И.А, Р. Д. Д. – И. и И. А. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От Х. И. – Т. по делото е постъпила писмена защита с подробно развити в нея доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за законосъобразност на атакувания с нея административен акт.

Заинтересованата страна М. И. А. лично и в представена писмена защита по делото взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С представената по делото Заповед № ЛС-И-1196/10.11.2014 г., министърът на правосъдието на основание чл. 10, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗННД и във вр. с чл. 2 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси /Наредба №36/, е насрочил конкурс с писмен и устен изпит за заемане на вакантните места за нотариуси по съдебни райони, включително по т. 1.59. за съдебния район на Районен съд Шумен – шест места. Със заповедта са определени дата и място за провеждане на писмения изпит, начин, място и срок за подаване на документите за участие. Жалбоподателят В. е подал заявление за участие в обявения конкурс за следните съдебни райони в предпочитаната от него поредност, съответно : Районен съд - Шумен, Районен съд - В. П и Районен съд - Н. П.

Със заповед № СД-05-49 от 15.04.2015 г. на основание чл. 5, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Наредба № 36 и във връзка с доклад на Комисията, назначена със Заповед № СД-05-23 от 10.03.2015 г. на министъра на правосъдието за извършване на проверка за редовност на документите на кандидатите за участие в конкурса, министърът на правосъдието е одобрил окончателен списък на допуснатите до конкурса кандидати, в който списък са включени жалбоподателят и заинтересованите страни по делото.

С. З № СД-05-47 от 14.04.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 12, ал. 2 ЗННД, чл. 6 от Наредба № 36, писмо рег.№92-17-98/26.03.2015 г. от председателя на Върховния касационен съд, писмо рег.№92-17-98/30.03.205 г. от Нотариалната камара и във връзка със Заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г. на министъра на правосъдието е назначена конкурсна комисия в състав: председател – Б. И. като представител на министерство на правосъдието, определен от министъра на правосъдието и членове: проф. А. К. – хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието, Б. Д. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, К. К. и Л. Л. – определени от Съвета на нотариусите, и резервни членове: Т. Г. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, както и Д. А. и Д. И. – определени от Съвета на нотариусите. В заповедта са изброени правомощията на конкурсната комисия, определени в осем точки като нейни задачи.

В съответствие с чл. 6а от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. на министъра на правосъдието е предложен и утвърден от него Регламент за провеждане на писмен и устен изпит и изискванията за начина на класиране на участниците, който е оповестен на мястото за обявления в сградата на Министерство на правосъдието и на интернет страницата на същото министерство.

На 15.05.2015 г. Комисията, определена със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. на министъра на правосъдието, е провела заседание след приключване оценяването на работите на всеки от кандидатите. В резултат на работата й е изготвен Протокол № 6/15.05.2015 г. с резултатите от писмения изпит, въпросник за устния изпит, списък на допуснатите до участие в него кандидати и график за провеждането му в периода 26-29.05.2015 г. До участие в устния изпит са допуснати жалбоподателят В. и заинтересованите страни с оглед резултатите им от проведения писмен изпит съгласно изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредба №36.

След провеждане на устния изпит, е извършено класиране на кандидатите, обективирано в протокол на Комисията по чл. 11, ал. 1 от Наредба №36 от 11.06.2015 г. В. не е допуснат до класиране на основание чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. предвид получената от него оценка след устния изпит - по-ниска от Добър 4.00, а именно средноаритметична оценка 3, 40, което се установява от приложения в преписката Протокол за резултати от устния изпит от конкурса за нотариуси, проведен на 29.05.2015 г. и индивидуалните протоколи на всеки от членовете на конкурсната комисия.

С оспорената пред съда Заповед № СД-05-121/25.06.2015 г., министърът на правосъдието е наредил вписването в Регистъра на Нотариалната камара на М. И. А., класирана за вакантно място за съдебния район на Районен съд Шумен.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС, ІІІ отделение намира, че обжалваната заповед е законосъобразна.

Същата е издадена е от компетентен по силата на чл. 12, ал. 3 от ЗННД орган – министъра на правосъдието, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, при основаването й на протокола с резултатите от конкурса, изпратен от комисията, провела конкурса.

Обявеният със заповед № ЛС-И-1196/10.11.2014 г. на министъра на правосъдието конкурс е проведен по реда и условията, определени от Наредба №36, като при извършената служебна проверка не се установи да са допуснати такива нарушения, които да водят до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Жалбоподателят и заинтересованите лица, след допускането им до участие в конкурса, са положили изискуемите писмен и устен изпит, въз основа на получените резултати от изпитите е извършено класиране в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 5 на кандидатите за съдебен район Шумен, като получения от М. И. А. резултат основава класирането и за едно от вакантните места за този съдебен район.

В жалбата се твърди нищожност на атакуваната заповед поради обстоятелството, че комисията, определена от министъра на правосъдието със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. на основание чл. 12, ал. 2 от ЗННД, която е провела конкурса, била сформирана и е работила в незаконен състав. Жалбоподателят счита, че неправилно в състава й като неин председател е включен Б. И., съдия във Върховния касационен съд, в качеството му на представител на Министерство на правосъдието.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗННД конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.

В случая съставът на комисията е определен след отправено от министъра на правосъдието писмено искане до председателя на Върховния касационен съд и до Нотариалната камара, в съответствие с чл. 12, ал. 2 от ЗННД за определяне на техни представители за включването им в състава на конкурсната комисия. Такива са посочени в постъпили в Министерство на правосъдието писма съответно с рег. № 92-17-98 от 26.03.2015 г. и с рег. № 92-17-98 от 30.03.2015 г. Посочените в тях представители са включени като основни и резервни членове в състава на комисията.

При упражняване на правомощието си да определи представител на Министерство на правосъдието за председател на комисията, ответникът е посочил като такъв съдията от Върховния касационен съд Б. И.. Фактът, че това лице не е служител на Министерство на правосъдието не основава твърдяното от жалбоподателя незаконно негово участие в проведения конкурс.

Законът предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата не съдържа изискване това лице непременно да е от състава на служителите на Министерство на правосъдието. Основание за подобно историческо тълкуване дава и редакцията на чл. 12, ал. 2 ЗННД /ред., изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г./, съгласно която за председател на конкурсната комисия е следвало да бъде определено конкретно лице - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност. Сега действащата разпоредба от наредбата не въвежда такова изискване. С факта на посочването му от министъра на правосъдието И. е станал представител на министерството.

Сам по себе си фактът, че с определянето на И. за председател на конкурсната комисия в състава й участват двама съдии от Върховния касационен съд, също не сдъставлява нарушение на посочената разпоредба. В състава на комисията И. е включен не като съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател, а като „представител на Министерството на правосъдието“, определен от министъра. Затова оплакването на жалбоподателя относно състава на комисията, което черпи основанието си от принципа на разделение на властите, се явява неоснователно. Несъстоятелни са и твърденията му, че определянето на И. за председател на комисията е в нарушение на чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗСВ. Предвид представените по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, участието му в конкурсната комисия не съответства на нито една от посочените в тези разпоредби хипотези.

С оглед гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона се явява законосъобразна. Жалбата срещу тази заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода от спора, своевременно направените искания на ответника по жалбата и заинтересованата страна М. И. А. за присъждане на разноски по делото са основателни, както с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, така и предвид обстоятелството, че направените от А. разходи за заплащане хонорара на един адвокат са реално извършени и доказани по делото. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на министъра на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв, а на заинтересованата страна М. И. А.- разноски за един адвокат в размер на 500 / петстотин / лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН], срещу Заповед № СД-05-121 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА Р. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието разноски в размер на 300, 00 (триста) лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на М. И. А. направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин / лв заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.