чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от Л. П. Т. и М. П. Т., двамата от гр. С. срещу решение 6341/13.05.2014 г., постановено по адм. дело 9910/2013 г. по описа на III-то отделение на Върховния административен съд

. В касационната жалба на Л. П. Т. се развиват оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност, както и за необоснованост на обжалваното решение. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Касационната жалба на М. П. Т. на основание чл. 215, т. 3 АПК е оставена без разглеждане. Същата е конституирана като ответник в производството по адм. дело 12943/2014 г. по описа на Върховен административен съд.

Ответникът в касационното производство - министърът на отбраната на Р. Б., чрез процесуалния си представител Янакиева, оспорва основателността на подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Ответникът М. П. Т., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложени съображение в устната пледоария.

Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, преценява касационната жалба на Л. П. Т. като допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество е неоснователна.

Наследодателката на Л. Т. - А. Т. е подала заявление вх. 1247/03.10.2003 г. за закупуване на жилище в гр. С. от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, в което е настанена като наемател с нарочна заповед от 1971 г. и безсрочен договор от 14.12.2001 г. Във връзка с искането Министърът на отбраната е формирал мълчалив отказ, отменен с влезли в сила на 05.12.2011 г. решения по адм. дело 2408/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение и адм. дело 9594/2011 год. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Преписката е върната на министъра на отбраната за ново произнасяне. Съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона министърът на отбраната в писмо 22-25-170/13.10.2012 г. е формулирал изричен отказ да удовлетвори заявеното от А. Т. искане за закупуване на ведомствено жилище. Последният също е отменен с влезли в сила решения на 06.12.2012 г. по адм. дело 1716/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и адм. дело 12632/2012 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. В следствие, на което преписката е върната на органа за ново произнасяне.

Предмет на жалбата пред тричленния състав на Върховния административен съд е бил отказ на министъра на отбраната на Р. Б. да удовлетвори молба с вх. 1247/03.10.2003г., подадена от А. Т. Т. /наследодател на касатора/, обективиран в писмо 21-02-303/2012г. от 10.06.2013г. за закупуване на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящо се в гр. С., ж. кс. "Красно село", бул. "Бъкстон", бл. 208 А, ет. 2 , ап. 7. Според издадения административен акт продажбата на имота не може да бъде осъществена предвид факта, че А. Т. Т. не отговаря на изискванията на чл. 12 от Наредба за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната /Наредбата, приета с ПМС 83/27.04.1999 г., отм. ДВ. бр. 16, считано от 15.02.2008 г./ във връзка с чл. 31 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС, приет с ПМС 235/1996 г., отм. ДВ. бр. 78, считано от 26.09.2006 г./. В разпоредбата се установяват норми на жилищно задоволяване при настаняване под наем в държавни жилища за едночленно семейство до 25 кв. м. жилищна площ, каквото е семейството на А. Т. към момента на подаване на заявлението, а предоставеният имот е с жилищна площ 37, 12 кв. м. Освен това, А. Т. е починала /цитиран акт за смърт 0046/08.01.2006 г./, предвид което в атакуваното писмо е посочено, че условия за законосъобразна продажба не са налице, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/ правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, с каквото право е разполагала наследодателката на касатора. В обжалваното писмо е предвидена още и невъзможността Л. П. Т. и М. П. Т. да закупят жилището, като лицата неразполагащи със самостоятелни права, поради представена декларация от първия, обективираща отказ за закупуване и недействителната такава подадена от М. Т..

Въз основа на събраните по делото доказателства тричленният състав на Върховен административен съд е разгледал едно от посочените фактически основания довели до отказа, а именно обсъденото в т. 3 от атакуваното писмо, че лицата Л. П. Т. и М. П. Т. не са правоимащи да закупят жилище от фона на Министерство на отбраната, предвид декларираният отказ от страна на Л. П. Т., недействителна декларация представена от М. П. Т. и препятстващото условие на разпоредбата на чл. 6 от отменената наредба. Последната указва кои са легитимираните лица разполагащи с право да закупят жилище от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната /МО/. Визира се семейството на освободен на основание чл. 128, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. /ЗОВСРБ/ кадрови военнослужещ. Съдът изяснява понятието семейство на починал военнослужещ, а именно преживялата съпруга и ненавършилите пълнолетие деца, като обсъжда в решението, че поради навършеното пълнолетие на деца на починалия П. Т., същите не са правоимащи да закупят жилище от фонда на МО по смисъла на чл. 6 от Наредба отм. , разглеждайки само това основание. Съдът обсъжда, че отказът обективиран в писмо е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените от чл. 46 Закон за държавната собственост /ЗДС/ законови правомощия, при спазване на изискванията за форма, мотиви и при спазване на адмнистративнопроизводствените правила и относимите материалноправни норми. Счел е за законосъобразен обжалваният пред него отказ на министъра на отбраната за закупуване на имот и е отхвърлил жалбата срещу същия.

В касационната жалба се твърди, че съдът е направил неправилни изводи, като е приел, че лицата претендиращи закупуването са наследниците на А. Т., като се обръща внимание, че подателят на молбата за закупуване е самата А. Т.. Твърди се, че съдът не е взел предвид посочени важни обстоятелства в депозираната жалба и не е изпълнил задължението си да обсъди в цялост доказателствения материал, което е довело до необоснованост и в крайна сметка до незаконосъобразност на постановеното решение. Намира, че съдът не е обсъдил твърдението в обжалвания отказ за погасяване правото на ползване.

Изводите направени от съда като краен резултат са правилни, но при корекция на изложените мотиви. Установено е безспорно, че административното производство пред министъра на отбраната е започнало с молба, с вх. 1247/03.10.2003г, подадена от А. Т. Т., в качеството й на преживяла съпруга на П. Н. Т. до министъра на отбраната с искане за закупуване на процесното жилище от фонда на МО. В имота, по силата на заповед за настаняване 419/15.10.1971г., е бил настанен П. Т. ведно с четиричленното си семейство. Към момента на настаняване П. Т. е бил пенсионер. Правилно е отчетено, че отказът е постановен в регламентираното от закона и посочената наредба административно производство по разрешаване на закупуване на имот - частна държавна собственост, предоставен на МО, с него се засягат права, свободи и законни интереси на граждани, поради което същият носи белезите на индивидуален административен акт по см. на чл. 21 от АПК.

Л. П. Т. и М. П. Т. не са претендирали закупуването на имота от ведомствения жилищен фонд на МО в тяхно лично качество. Развитите от съда твърдения са в насока, че посочените лица нямат право да закупят процесният имот, тъй като не отговарят на условията предвидени в чл. 6, т. 3 от Наредбата отм. и не са членове на семейството на П. Т.и, както и предвид представените декларации в хода на производството. Това изложение е принципно правилно, но в случая, Л. Т. и М. Т. са участвали в производството като правоприемници на починалата А. Т.. Предвид този факт, следва да се изясни спорния по делото въпрос отговаря ли, който и да било член от семейството на пенсионирания П. Т. на условията предвидени в чл. 6, т. 3 от отменената Наредба и би ли била законосъобразна продажба на процесния имот, като обсъждането да бъде в следната насока:

От настанителната заповед 419/15.10.1971г. е видно, че П. Т. е настанен във ведомственото жилище в качеството му на пенсиониран кадрови военнослужещ. Разпоредбата на чл. 128 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. /ЗОВСРБ/ определя случаите на прекратяване договорите за кадрова военна служба. Договорът за кадровата служба на П. Т. е прекратен на основание чл. 128, т. 3 ЗОВСРБ, а именно при навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ. В последствие П. Т. е починал, но едва след като вече е бил пенсиониран /в Протокол рег. 21-02-303/29.03.2013 г. изготвен от комисия назначена за разглеждане на молба вх. 1247/03.10.2003 г. като дата на смъртта е посочена 16.08.1988 г. и удостоверение за наследници 00533/10.04.2003 г./ В чл. 6 от Наредбата за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната отм. се посочва кои лица имат право да закупят жилище от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната. Като такива са предвидени кадровите военнослужещи - офицери и сержанти, а за Военноморските сили - старшини от Министерството на отбраната; освободените от кадрова военна служба на основание чл. 128, т. 1, 2, 3 и 4, чл. 128б и 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б.;

семействата на освободените от кадрова военна служба на основание чл. 128, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б.

; гражданските лица от Министерството на отбраната. Настоящият състав напълно споделя разсъждението на тричленния състав на съда, че под понятието семейство се разбира общото понятие от Семейния кодекс преживялата съпруга и ненавършилите пълнолетие деца. Следва да се обърне детайлно внимание на нормата на чл. 128, т. 6 ЗОВСРБ, тъй като тя е кумулативно свързана с чл. 6, т. 3 от отменената Наредба. В т. 6 на чл. 128 ЗОВСРБ се уреждат случаите, в които договорът за кадрова военна служба се прекратява със смъртта на кадровия военнослужещ, без която и да е от страните да дължи предизвестие. При тълкуването на двете взаимно свързани предписания на чл. 6, т. 3 от Наредбата отм. и чл. 128, т. 6 ЗОВСРБ, настоящият състав счита, че възможността членовете на семейството на П. Т. да закупят ведомственото жилище е налице единствено и само ако същият е починал по време на кадровата си военна служба. В случая П. Т. е починал след като договорът му е бил прекратен поради навършване на пределна възраст, а не с неговата смърт като кадрови военнослужещ. Предвид което семейството му с оглед чл. 6, т. 3 от Наредбата отм. не може да се ползва от правото да закупи процесния имот, тъй като не попада нито в тази, нито в която и да било от посочените в чл. 6 точки. А евентуална продажба би била незаконосъобразна. Въз основа на гореизложеното действително е следвало да бъде отказано на А. Т. като член на семейството на П. Т., закупуване на жилището от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, но при корекция на посочените в отказа, обективиран в писмо на министъра на отбраната основания.

Освен гореизложеното, е налице принципно правилно обстоятелството, с което е мотивиран отказа на министъра на отбраната, а именно по отношение на площта на имота. Съгласно препращащата норма на чл. 12 от Наредбата отм. , в случаите на продажба на ведомствени жилища от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната се прилагат нормите на жилищно задоволяване, установени в чл. 31 ППЗДС отм. . С последната се установяват норми на жилищно задоволяване при настаняване под наем в държавни жилища, за едночленно семейство жилищната площ следва да бъде до 25 кв. м. Към датата на подаване на молба с вх. 1247/03.10.2003г. семейството на А. Т. е едночленно, предвид гореописаното тълкуване на понятието семейство. Процесният имот е с площ от 37, 12 кв. м. и избено помещение, която квадратура не попада в нормите на жилищно задоволяване на едночленно семейство, съгласно чл. 31 ППЗДС отм. . Гореописаното е съществена пречка А. Т. да закупи жилището, дори да е била правоимаща на основание чл. 6, т. 3 от Наредбата, тъй като жилищната площ надхвърля определената норма за жилищно задоволяване в разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ППЗДС отм. .

По изложените съображения касационният съд намира за правилни крайните изводи на тричленния състав на Върховен административен съд, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед неоснователността на подадената жалба и предвид заявената претенция от ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, в тежест на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 300 лв. за разноски.

Воден от тези съображения, Върховният административен съд - петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 6341/13.05.2014 г., постановено по адм. дело 9910/2013 г. по описа на III-то отделение на Върховния административен съд

.

ОСЪЖДА

Л. П. Т., да заплати на Министерство на отбраната на Р. Б. сума в размер на 300 /триста/ лева за разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ С. П./п/ Д. П./п/ В. Ш.

С.П.