Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Софестейтс" ЕООД гр. С., представлявано от К. С. П., против Решение 5242/26.07.2013 г.-, постановено по адм. дело 2084/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци по декларация 052/10.08.2011 г., издаден от Началник отдел МДТ район "Панчерево", мълчаливо потвърден от Началника на отдел "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при С. О.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - Началника на отдел "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при С. О., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Софестейтс" ЕООД, срещу Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци по декларация 052/10.08.2011 г., издаден от Началник отдел МДТ район "Панчерево", мълчаливо потвърден от Началника на отдел "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при С. О.. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният имот, собственост на дружеството, е нежилищен, попада в границите на урбанизирана територия и е с трайно предназначение за складова база, която няма данни да е построена. Имотът не е земеделска земя и съгласно чл. 19, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от С. О. (Наредбата), за него следва да се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната му стойност, която видно от декларацията е 2 381 927.12 лева и 2 436 027.46 лева. Съдът е приел, че таксата е определена съобразно отчетната стойност на имота, поради което жалбата е неоснователна. Решението е правилно.

Фактическите и правни изводи на съда се основават на анализа на събраните доказателства и приложимия материален закон, спазени са и дадените указания в отменителното решение на Върховен административен съд - 2522/21.02.2013 година по адм. дело 11516/2012 година. За формиране на извода за законосъобразност на обжалвания от дружеството Акт за установяване на публично общинско вземане от местна ТБО по декларация съдът е изложил доводи по съществото на спора, а именно - наличието на доказателства за реалното извършване на включените в таксата услуги за 2010 година по отношение на конкретните имоти. По делото безспорно е установено, че имота се намира в границите на населено място - на територията на район Панчарево, Столична община, с трайно предназначение урбанизирана и начин на ползване складова база. Същият попада в район, за който от страна на общината се предоставят услугите обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед декларираната собственост по реда на чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ и съобразно чл. 64, вр. чл. 6, ал. 1 б. а от същия закон оспорващият е задължен за такса битови отпадъци в предоставения обем, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 63 от закона и нормите на общинската наредба. Установено е безспорно, че посочените две услуги реално са предоставяни от общината през процесния период. Без правно значение за дължимост на местните такси по тези два компонента на такса битови отпадъци са изложените в жалбата обстоятелства, че имотът не е урегулиран, без приет подробен устройствен план и съответно е незастроен, както и че не генерира отпадъци. В тази връзка следва да се отбележи, че непредоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е в корелативна връзка с таксата по чл. 66, т. 4 от закона и последната подлежи на заплащане, дори и в случаите, когато не е поддържана чистота на територията в непосредствена близост до имота на оспорващия. Приетите писмени доказателства несъмнено установяват, че тази услуга реално е извършвана в конкретния район на столицата, които територии по презумпция се ползват и могат да се ползват от всички притежатели на недвижими имоти. Налице са и писмени доказателства, които не са оспорени от жалбоподателя, че за спорния период е ползвано депото за отпадъци в кв. Суходол, за което общината е извършила разходи. Следователно, процесните финансови вземания от общината са дължими, след като е налице правопораждащата предпоставка, а именно - имотът се намира на територия, за която общината предоставя тези две услуги. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за недопустимост на приетите писмени доказателства при повторното разглеждане на правния спор. Освен че същите са в изпълнение на задължителните указания на ВАС, предвид чл. 224 от АПК, развитата теза за неправилност на съдебния акт поради основаването му на недопустими доказателства, не намира опора в тълкуването на съответните норми на АПК и субсидиарно приложимия ГПК. С отменителното решение е констатирано неправилно приложен материален закон, резултат от допуснато съществено процесуално нарушение и неизяснени за предмета на делото обстоятелства, довело до необоснованост на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Именно в изпълнение на тези указания на касационната инстанция, съдът е процедирал по реда на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК за осигуряване на цялата административна преписка, спазвайки принципите по чл. 7 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от кодекса, по който начин не е нарушен чл. 226, ал. 2, като е спазена и законността по смисъла на чл. 4, ал. 3 от същия кодекс.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5242/26.07.2013 г.-, постановено по адм. дело 2084/2013 г., по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. И.Р.