Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Подадена е касационна жалба на Е. С. П. от гр. С. против решение 4768/10.07.2014 г. постановено по адм. д. 2077/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на вътрешните работи за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от 20.06.1980 г. до 01.12.2008 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответната страна Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк.. И., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че заповед за снемане на полицейска регистрация може да бъде издадена, след като на основание чл. 170, ал. 2 oт АПК, заинтересованият гражданин установи, че са налице условията за издаването й. В конкретният случай, не са настъпили вредни последици за жалбоподателя, предвид уважаване на заявлението му за снемане на полицейската регистрация, поради което искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява неоснователен и правилно съдът го е отхвърлил.

Върховният административен съд, отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Е. С. П. срещу Министерство на вътрешните работи в размер на 10 000 лева, изменен на 20 000 лева с молба от 04.12.2009 г. Ищецът твърди, че през 1980 г. е задържан в Първо РПУ в гр. С. за около една седмица, без впоследствие срещу него да е проведено наказателно производство. По повод на задържането е извършена полицейска регистрация 8562/20.06.1980 г., която не е снета в продължение на 28 години. Със заповед з-3157/01.12.2008 г. полицейската регистрация е снета. Пецулен посочва, че в резултат на задържането му под стража, съхраняването на личните му данни и публикацията им на екраните на полицейските компютри, както и поддържането на незаконна полицейска регистрация в продължение на десетилетия са нарушени гражданските му права, поради и което обезщетението се претендира само за незаконосъобразната полицейска регистрация на ищеца за периода от 20.06.1980 г. до 01.12.2008 г. Неимуществените вреди се изразяват в прекъсване на професионални връзки, проблеми с постъпването на работа, при пазаруване в специализирани магазини, при продажба на консигнация на изработени от него изделия, провалени бизнес инициативи, разпространяване на клевети и изолация на ищеца от обществото, развод през 1990 г., употреба на неконвенционални оръжия и други сериозни проблеми, които се твърди, че са в резултат на незаконосъобразната полицейска регистрация през 1980 г. и воденето й до 2008г.

С обжалваното решение Административен съд - София-град, отделение, 43-ти състав, е отхвърлил предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат е приел, че искът за периода от 1980 г. до 01.01.1989 г. е допустим, но неоснователен поради факта, че за този период няма материалноправна норма, която да урежда този вид взаимоотношения, съответно да е действаща към момента на извършване на административния деликт. Такова материалноправно основание възниква с приемането на ЗОДВПГ, в сила от 01.01.1989 г., без предвидена законовата възможност за преуреждане на правоотношения и юридически факти, настъпили преди приемането на закона.

По отношение на останалата част от периода, а именно от 01.01.1989 г. до 01.12.2008 г., съдът е приел, че предявеният иск е допустим, но недоказан по основание и по размер поради факта, че незаконосъобразно бездействие е налице, когато административният орган е длъжен да извърши фактически действия по силата на закон, когато е сезиран с такова искане или когато задължението произтича пряко от нормативния акт. В настоящият случай задължението за снемане на полицейската регистрация не произтича пряко от нормативен акт, а се инициира с подаване на писмено мотивирано искане от регистрираното лице с приложени към него документи, които удостоверяват наличието на законовите основания за снемане на регистрацията. Решението е правилно.

Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е обосновал решението си съобразно приетите за установени обстоятелства, при правилно приложение на материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция.

Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на исковата молба е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Е. С. П. не е доказал наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно извършената му полицейска регистрация през 1980 г. до датата на снемането й 01.12.2008 г.

Правилно административният съд е приел, че отговорността на държавата и общините за вреди е институт на материалното право, поради което възможността същата да се ангажира е свързана с наличието на материалноправна норма, действаща към момента на извършване на административния деликт, а такова материалноправно основание възниква с приемането на ЗОДВПГ, в сила от 01.01.1989г., без предвидена законовата възможност за преуреждане на правоотношения и юридически факти, настъпили преди приемането на закона. Разпоредбите на ЗОДОВ не намират приложение по отношение на правоотношения и юридически факти, настъпили преди влизането на закона в сила, т. е. преди 01.01.1989 г. (аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове), но за ищецът съществува възможност да търси репариране на понесените вреди по общия ред на ЗЗД, като вреди, произтичащи от непозволено увреждане.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за останалият период от 01.01.1989 г. до 01.12.2008 г. предявеният иск е недоказан по основание и по размер. Правилно в обжалваното решение е посочено, че Е. П. е следвало да установи основанията на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР за издаване на заповед за снемане на извършена по чл. 59 от ЗМВР полицейска регистрация. На основание чл. 59, ал. 6 от ЗМВР, редът за извършване и снемане на полицейска регистрация се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи - с Наредба Iз-1187 от 2007 г отм. . В раздел III от Наредбата се съдържат правилата и процедурата за снемане на полицейската регистрация, като изчерпателно е изброено какви данни се заличават при снемане на регистрацията. Видно от представените по делото доказателства, лицето е поискало снемане на полицейската регистрация, поради прекратяване на наказателно производство срещу него. При извършената проверка от административния орган за лицето, е установено наличието на полицейска регистрация, както и че са били налице условията по чл. 20 и сл. от Наредбата за снемане на същата. Следователно, съгласно посочените разпоредби, за да снеме регистрацията административният орган е следвало да бъде сезиран с искане от заинтересованото лице и след това за него възниква задължението за предприемане на действия по заличаване на регистрацията, съответно ако са доказани материалноправните предпоставки за това.

От тук следва, че щом административният орган не е бил сезиран с искане от страна на Е. П., което да е било подадено преди искането по което е издадена заповед з-3157/01.12.2008 г. на директора на ДПОП, то не е налице неоснователно бездействие от страна на органа, което да е предпоставка за търсене на отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Отделен въпрос е, че в конкретният случай не са и настъпили вредни последици за Пецулев, предвид уважаването на заявлението му за снемане на полицейската регистрация. Следователно нито е доказано причинени вреди на ищеца, нито наличие на пряка и непосредствена причинна връзка на тези вреди с претендираното незаконосъобразно бездействие.

Посочените съображения водят до извод, че не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението. Изводите на административния съд за неоснователност на иска са обосновани и постановени при правилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 4768/10.07.2014 г. постановено по адм. д. 2077/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Б./п/ П. П. И.В.