Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Борса имоти“ ЕООД [населено място] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд № 146 от 14.01.2020г., постановено по гр. д.№ 3091/2018г-

В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата и неправилно приложение на разпоредбите на ЗВСНМРСА във връзка с предпоставките за възстановяване на собствеността по този закон. Във връзка с тези доводи са поставените правни въпроси по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.

С въззивното решение в обжалваната част Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, І г. о., 19-ти състав № 373 от 16.01.2014г., постановено по гр. д. № №7850/2010г. и е признал за установено по иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Х. А. Д.,, Й. П. Д., А. Л. Д., Р. Н. С., А. С. М., К. П. П., В. С. К., С. Т. К., Е. Т. С., Д. Г. Д., Д. Г. Д., Е. Г. М., К. Р. Д., Р. П. М., М. Р. П. и „Ес Пи Ес С. Овърсис“ ЕООД против „Борса имоти“ ЕООД [населено място], че ищците са собственици на основание чл. 1 от ЗВСНМРСА и договор за замяна на ателие в сграда, намираща се в [населено място], [улица], построена на два етажа и с тавански етаж, което ателие заедно с целия втори етаж е с площ 156, 32 кв. м, заедно с две мазета в избата на сградата, застроени на площ 47, 02 кв. м и съответните идеални части от дворното място, цялото с площ 310, 20 кв. м, в което се намира ателието, и заедно с 32% ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, заедно с две канцеларии, склад, барака и дворен клозет, намиращи се на II етаж от вътрешната двуетажна къща със застроена площ 61, 60 кв. м, заедно с 50 % ид. ч. от общите части на сградата, в която се намират тези помещения, заедно с 10 % ид. ч. от дворното място с площ от 310.20 кв. м. като е осъдил„Борса имоти“ ЕООД да предаде владението на имота.

Въззивният съд е приел, че през 1977г. с нотариални актове №. ..../03.11.1977г. и №. ..../03.11.1977г. е осъществено изкупуване на процесния имот по ПМС № 60/1975г. от ТПК „Д. Б“. Собствеността е възстановена по реда на ЗВСВНМРСА на 05.08.1992г., след като в едногодишния срок от влизане в сила на този закон е възстановена сумата от продажбата, след което ищецът “Ес Пи Ес С. О“ ЕООД валидно е придобил собствеността върху имота с нот. акт №. ..../2000г., с който е сключен договор за замяна на 1, 83/144 идеални части от дворното място и от застроените в него сгради. Към 1991г. имотът е бил във владение на ТПК „Д. Б.“, отдаден под наем на „Р. комерс“, който е бил поканен от кооперацията с писмо от 1992г. да опразни помещенията поради реституиране на имота. С нот. акт №. ..../05.03.2003г. ТПК „Д. Б “ е прехвърлила на „Руен комерс“ ЕООД идеални части от имота, а впоследствие „Р. комерс“ ЕООД е заменил имота с „Борса имоти“ ЕООД. Поради настъпилата реституция тези сделки не са породили транслативен ефект, защото разпореждането е извършено от несобственици. От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е установил, че имотът се ползва като офис от ответника „Борса имоти“ Е., т. е. този ответник упражнява фактическата власт върху него, без да се установи да има основание за това.

По възражението на ответника„Борса имоти“ Е., че е придобил имота по давност, съдът е изложил съображения, че е започнал да упражнява фактическата власт върху имота на 03.11.2003г. и до предявяване на иска не са изтекли 10 години. По довода за присъединяване на владение на основание чл. 82 ЗС от частния праводател, съдът е приел, че „Р. комерс „ е бил държател и е променил намерението си за своене на имота с предявяване на иск за собственост по гр. д.№ № 4426/2002г. От момента на предявяването му през 2002г. до подаване на исковата молба по настоящия правен спор - 02.07.2010г., не е изтекъл изискуемият от чл. 79, ал. 1 ЗЗД десетгодишен давностен срок. Прието е, че „Борса имоти“ Е. не би могъл да се приеме за добросъвестен владелец, защото е придобил имота в хода на съдебен процес, което изключва незнание, че праводателят му не е бил собственик - решение № 250 от 21.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 3897/2015г., I ГО, ГК.

По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Производството пред Софийския апелативен съд се е развило след постановено отменително решение на ВКС № 30 от 12.06.2018г. по гр. д.№ 5036/16 г. В това решение е приета за доказана реституцията в полза на ищците на основание чл. 1 ЗВСНМРСА с връщането на продажната цена на изкупените магазини. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за произнасяне по останалите доводи за уважаване на исковете за ревандикация. Съгласно чл. 295 ал. 1 ГПК въпроси, свързани с преклудирани доводи при произнасянето на ВКС с отменително решение не могат да се повдигат пред ВКС по повод на жалба срещу повторното въззивно решение. В случая в мотивите апелативният съд е съобразил тази разпоредба и изрично е посочил, че е обвързан от мотивите на ВКС, че продажната цена на помещенията, предмет на продажба по нотариален акт №. ..../1977 г. и. ..../1977 г., в общ размер 12 656 лв. е била върната на купувача и с изпълнението на това условие на закона правото на собственост е възстановено на бившите собственици. Въззъвният съд е очертал предмета на въззивното производство само във връзка с указанията на ВКС за наличието на останалите предпоставки за уважаване на исковете по чл. 108 ЗС и възражението на ответника за придобивна давност.

При тези мотиви на въззивния съд не са обуславящи като неразгледани като преклудирани с първата касация следните правни въпроси от изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК:

1. Кои са изискванията за възстановяване на собствеността по ЗВСНМРСА /неправилно посочен от касаторите като закон „Л.“/ и какво е правното значение на двете заповеди издадени от Столична община за възстановяване на собствеността по отношение на целия имот или част от него в полза на настоящите ищци и как се реституира имот ако негов собственик е трето добросъвестно лице, Тук трябва да се добави, че според практиката на ВКС, реституцията на основание чл. 1 ЗВСНМРСА настъпва по силата на закона ако към момента на продажбата обектите са имали характеристиката на магазини, работилници, складове или ателиета и ако в едногодишен срок от влизането на закона в сила - 21.12.1991 г. продавачите са върнали на купувачите получените от продажбите суми - решение № 812 от 16.04.2004 г. по гр. д. № 316/2003 г. на ВКС IV г. о. Ето защо въззивният съд не е имал основание да обсъжда издадените по-късно заповеди на общинските власти, както и наличието на разпоредителни сделки след това като пречка за реституция, след като към момента на връщане на сумата от продажбата, имотът е бил в патримониума на ТПК „Д. Б.“, която е изкупила магазините.

2. Какви са и кои са особени обстоятелства /плащане, възстановяване/ на сумата по отчуждителните документи от правоимаща страна или наследник и каква е частта на платената сума, отнасяща се до настоящия казус, не са обуславящи за делото, защото са разрешени при предходната касация.

3. Налице ли е съществено процесуално нарушение с оглед последиците, че няма свободна сума за покриване на реституцията по чл. 1 ЗВСНМРСА, тъй като сумата внесена по преписката е оползотворена от административния орган за вече реституираните партерни помещения на двете сгради.

Правният въпрос дали добросъвестните подобрители на имота “Р. комерс“ О., преобразуван в „Р. комерс“ Е. и „Борса имоти“ Е., които съществено са изменили по законен начин предназначението на имота, за който съдът постановява реституцията по чл. 1 ЗВСВНМРСА имат законното право при наличие на законно придобит имот да противопостави своите законни собственически права, не е обуславящ за делото, защото съдът не е отрекъл това право, но разглеждайки го по същество е приел, че договорът, с който се легитимира за собственик ответника – касатор не е породил вещноправни последици като сключен с несобственик. Този извод не може да се повлияе от разрешаване на въпроса за извършени подобрения в имота, защото извършването на подобрения не е придобивен способ по чл. 77 ЗС.

Правният въпрос за липсата на мотиви при наличие на изтекла 5 годишна давност съгласно чл. 79 ал. 2 ЗС и за двете дружества „Р. комерс“ Е. и „Борса имоти“ Е. представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила, също не е обуславящ за делото, защото съдът е изложил подробни мотиви на стр. 13 от решението защо приема, че „Борса имоти“ Е. не е добросъвестен владелец като се е позовал и на практика на ВКС по този въпрос.

С оглед на всичко изложено дотук, не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Доводите в изложението по чл. 284 ал. 1 т. ГПК за неправилност на въззивното решение не са предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.

Не е налице основанието на чл. 280 ал. 2 ГПК, защото от мотивите на решението не може да се направи извод за грубо нарушение на материалния закон или на съществени процесуални правила. Напротив, въззивният съд се е позовавал многократно на практиката на ВКС, цитирайки разрешенията в нея, и ги е съобразил при разглеждане на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд № 146 от 14.01.2020г., постановено по гр. д.№ 3091/2018г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: