Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Р. Б. против решение 4101 от 19.06.2014 г. по адм. дело 9501 / 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение 201 от 09.09.2013 г. по преписка 6/ 2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която е установено, че нормата на чл. 5 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАИСДА отм. не е дискриминационна, както и че практиката по прилагане нормата при атестиране на държавните служители, заемащи ръководни длъжности, включително длъжността главен секретар не е дискриминационна по признак обществено положение и връща делото на административния орган за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд в тази част е недопустимо, тъй като нормативният акт е отменен, а по същество поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, не се обоснова от събраните доказателства и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението в обжалваната част да бъде обезсилено или евентуално - отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на В. К. да бъде отхвърлена.

О. В. Г. К. оспорва касационната жалба. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила.

О. К. за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Доводът за недопустимост на съдебния акт в оспорената част е неоснователен. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 5 от НУРАИСДА и цялата наредба за атестиране на служителите в държавната администрация е отменена, не обосновава отпадане на правния интерес на Карамитев от сезиране на КЗД. Целта на производството пред комисията е да се установи неравенство в третирането на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), а не да се отмени конкретна разпоредба, включена в подзаконов нормативен акт. Поради това отмяната на текста е без значение и за лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация е налице правен интерес, както да сезира КЗД, така и да оспори решението на административния орган, ако, както в случая, то е неблагоприятно за него. Ето защо решението на Административен съд София - град е допустимо, а доводът на касационния жалбоподател в обратния смисъл е неоснователен.

Останалите касационни доводи също са неоснователни.

Крайният извод на Административен съд София - град за отмяна на решението на КЗД в частта, в която е прието, че не е налице неравенство в третирането и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е направен в съответствие с материалния закон и представените доказателства, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд.

Съображенията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в производството пред комисията и указанията на съда за конституиране на ответник, не се споделят от настоящата инстанция. Ответникът в производството пред КЗД е правилно определен с оглед твърденията на жалбоподателя, че неравното третиране спрямо него произтича от нормата на чл. 5, ал. 3 от НУРАИСДА отм. , приета от Министерския съвет на Р. Б., а не от конкретно поведение на органа, извършил атестирането му в съответствие с цитираната разпоредба.

Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на решението на КЗД в частта, в която е установено, че не е налице неравенство в третирането, е в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Законът за защита от дискриминация предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1, както и всяко по - неблагоприятно третиране на основата на тези признаци, отколкото се третира друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД). В случая правилно и в съответствие с посочените текстове съставът на административния съд стига до извода, че с приемането на чл. 5, ал. 3 от НУРАИСДА отм. от страна на Министерския съвет на Р. Б. спрямо жалбоподателя пред КЗД и ответник в настоящото производство В. К., в качеството му на заемащ длъжност главен секретар в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), е допуснато неравенство в третирането. Правилно е преценено, че независимо от статута и ръководните функции, вменени на отделни длъжности, при определяне правилата на атестирането всички държавни служители са поставени при сравними сходни обстоятелство по смисъла на закона и следва да бъдат третирани еднакво. Ето защо правилно е прието, че лишаването на определена категория ръководни държавни служители, в която група като главен секретар на ДАМТН попада и Карамитев, от възможност да оспорят констатациите на оценяващия ръководител по силата на нормата на чл. 5, ал. 3 от НУРАИСДА отм. , поставя тези служители и съответно Карамитев в неравностойно положение, основано единствено на заеманата длъжност, т. е на общественото положение, спрямо останалите държавни служители, за които такава възможност е предвидена чрез подаване на възражение срещу оценката пред контролиращ ръководител.

Доводът, че подходът на диференциране, възприет в подзаконовия нормативен акт, не ограничава правата на засегнатия служител, тъй като последният има право да оспори оценката пред съда, е неоснователен. Предмет на съдебен контрол не е правилността на атестационната оценка, а издадената въз основа на нея заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо непредвиждането в нормативния акт на контролиращ ръководител за лицата, заемащи длъжности, за които ръководителят на съответната администрация е оценяващ ръководител, лишава тези служители от единствената възможност да оспорят атестацията по същество и адекватно да проведат защитата си срещу констатациите на оценяващия ръководител. Това, съчетано с изключително тежките последици за службата и професионалната реализация и репутация на служителя, каквито би могла да има поставената най - ниска оценка при атестиране, нарушава принципа на пропорционалност и целта на закона и в този смисъл не попада в хипотезата на изключенията, предвидени в чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни.

При постановяване на решението в оспорената част не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на административния акт, като се съобразява с доводите и твърденията на страните, като подробно аргументира изводите си за наличие на неравенство в третирането. Тежестта на доказване в процеса е съобразена с нормата на чл. 170 от АПК и е разпределена в съответствие с изискванията на ал. 2 от същия текст, при отчитане изискванията на чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения не могат да бъдат споделени.

Възражението на ответника Карамитев, свъзано с разноските пред първата съдебна инстанция, не следва да бъде обсъждано с оглед липсата на жалба в тази част.

Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд София град в оспорената част е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 4101 от 19.06.2014 г. по адм. дело 9501 / 2013 г. на Административен съд София - град в частта, в която

решение 201/09.09.2013 г. по преписка 6/ 2012 г. на Комисията за защита от дискриминация е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.