Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г. Д. Д. против заповед Т-2007 от 07.10.2014 г. на министъра на външните работи, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 8, ал. 2, т. 4 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС). Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение, предвидени в цитираните по-горе текстове, не са осъществени. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на външните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като на министерството се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Жалбоподателят Димитров е назначен в Министерство на външните работи през 1983 г. първоначално на срочен, по-късно на безсрочен трудов договор, а след това като дипломатически служител (трудови договори, заповеди за преназначаване). С указ 281/ 07.09.2005 г на президента на Р. Б. същият е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Р. Б. в Р. С. и Черна гора, считано от 15.09.2005 г. През 2008 г. Димитров е назначен на дипломатическа длъжност ръководител на задгранично представителство. Дългосрочната командировка на служителя като извънреден и пълномощен посланик в Р. С. е прекратена със заповед К-531/ 06.07.2012 г. на министъра на външните работи (предходната заповед за прекратяване на командировката е отменена от Върховния административен съд с решение по адм. дело 13186/2011 г., влязло в сила на 05.07.2012 г.). Със заповед Т 1003/ 07.05.2012 г. служителят е преназначен от ръководител на задгранично представителство на длъжност висш дипломатически служител в...