О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4714 гр.София, 21.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 2740 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на В. Д. Д. чрез адв.А. П. от АК-София срещу определение № 200/23.05.2024 г. по ч. гр. д.№ 247/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава определение от 11.04.2024г. по гр. д.№ 704/2023 г. на Окръжен съд С. З. за спиране на производството по делото до приключване на т. д.№ 18/2024 г. на Окръжен съд С. З. и са присъдени разноски в производството.

В частната касационна жалба се твърди, че определение за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, поради липсата на връзка на преюдициалност между делата, образувани по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.19, ал.3 ЗЗД. В изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие със съдебната практика на ВКС по въпроси, които се свеждат до това дали съществува връзка на преюдициалност, като условие за спиране на производството по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за възстановяване на неоснователно платена сума от ответник, ако същият впоследствие предяви иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор между него и трето лице за окончателен, при твърдения, че ищецът по спряното дело е обвързан от действието на предварителния договор.

От Г. Б. М., чрез адв. Н. Я. от АК-С. З. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и счита, че е неоснователна поради различния предмет на двете дела и последиците при евентуално уважаване на исковете по тях.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено от апелативен съд и с него се прегражда по нататъшното развитие на делото. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, с оглед на което е редовна и допустима.

За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че гр. д.№ 704/2023 г. на Окръжен съд С. З. е образувано по иск на В. Д. срещу Г. М. за възстановяване на сумата 140 000 лева, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, със съответните лихви за забава. В хода на делото е направено искане за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като ответникът Г. М. е предявил иск срещу трето за спора лице и ищеца В. Д., с твърдения, че има сключен предварителен договор с третото лице, който обвързва В. Д.. При тези данни, въпросът дали страните са обвързани от договорно правоотношение, по което е извършено плащането на сумата 140 000 лева, има решаващо значение за изхода на делото, с оглед на което според съда следва да се приеме наличие на преюдициалност и основание за спиране на производството по делото до приключване на спора по чл.19, ал.3 ЗЗД, което е предмет на т. д.№ 18/2024 г. на Окръжен съд С. З.

Поставеният в тази връзка въпрос на касатора, дали съществува връзка на преюдициалност, като условие за спиране на едно висящо производство по предявен иск на основание чл.55, ал.1 ЗЗД до приключването на друго дело по иск на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Отговор на въпроса се дава в Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г., на ВКС, ОСГТК, с което е изяснено, че при наличие на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, с оглед разпоредбите на чл.297 - чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело, т. е. във всяко положение на делото, когато установи връзка на преюдициалност с друго дело, съдът е длъжен да постанови спиране на производството пред него, съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, независимо от становището на страните. Следователно, в тези случаи, законът задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора и да изчака решението по обуславящото дело.

По същество частната жалба е основателна. В случая, съдът е сезиран със иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 140 000 лева, при твърдения, че между страните не е осъществена продажба на дружествени дялове, за което са били водени преговори, поради което ответникът няма основание да задържи сумата, която му е предадена и дължи връщането й. Ответникът по същото дело, от своя страна, е предявил иск по чл.19, ал.3 ЗЗД срещу трето за спора лице с твърдения, че между тях има предварителен договор за продажбата на дружествени дялове, а решението по така възникналия спор обвързва ищеца по първото дело, поради което не се дължи връщане на сумата 140 000 лева.

При тези фактически обстоятелства, изводите на съда, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела са неправилни. Не може да се приеме за достатъчна връзката между съдружници в едно дружество при твърдения, че помежду им е възникнал спор за продажбата на дружествени дялове, за да се постанови спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Решаването на правния спор за сумата 140 000 лева, предмет на първото дело, не се обуславя от решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, след като се твърди, че само едната страна по образуваното дело има сключен предварителен договор с трето лице, за което е получена сумата. Производството по делото не се спира, ако предявеният впоследствие иск не може да послужи като основание за спиране в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Възприемайки обратното, съдът нарушава процесуалния закон, поради което спирането следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявения иск на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 200 от 23.05.2024 г. по ч. гр. д.№ 247/2024 г. на Апелативен съд Пловдив.

ОТМЕНЯ определение № 200 от 23.05.2024 г. по ч. гр. д.№ 247/2024 г. на Апелативен съд Пловдив и връща делото на Окръжен съд С. З. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.