Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. С. при ЦУ на НАП против решение 7780 от 10.12.2013г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. д. 11488/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ 2101113370/15.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1924/07.08.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението София при ЦУ на НАП /сега Д. О. и данъчно-осигурителна практика/.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна изцяло на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [Фирма 1] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Н. Р." 38, вх. А, ет. 3, ап. 5 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. П. и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА 2101113370/15.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1924/07.08.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество [Фирма 1] не е признато право на приспадане на ДДС в общ размер 50 203.99 лв. по издадените му фактури от "Нанди" ЕООД през данъчните периоди м. януари, м. февруари и м. март 2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. Изложени са мотиви за това, че не са налице реално осъществени доставки на стоки. АССГ е

обсъдил доказателствата, събрани в хода на двете ревизионни производства и тези, представени в съдебното производство, както и заключението на вещото лице по назначената ССЕ, и е направил правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на РА. Приел е, че доказателствата и доказателствените срадства установяват както получаването на стоките от жалбоподателя, така и последващата им реализация.

Още при проведената първа ревизия са представени процесните фактури, съдържащи подписи на доставчика и получателя. В тях подробно са описани стоките - предмет на доставките. Представени са приемо-предавателни протоколи, хронологичен регистър от счетоводството на доставчика, дневник за покупките, установяващ придобиване на стоки чрез внос от Индия, фактури за продажба на стоките от жалбоподателя в Албания. В мотивите на Ревизионния доклад /РД/ е констатирано, че според счетоводните данни в счетоводството на ревизираното дружество именно стоките, получени по фактурите, издадени от "Нанди" ЕООД, са изнесени за Албания. Ревизираното дружество разполага с митнически и транспортни документи, установяващи износа на стоките. Въпреки дадените задължителни указания в първото решение на директора на Дирекция "ОУИ" да се извърши проверка със съдействието на митническите органи за това дали действително стоките са внесени от доставчика от Индия, при повторната ревизия такава проверка не е направена, но от мотивите на РД и РА се установява, че оспопрване на този факт от страна на ривизиращите органи липсва. Представени са договори за наем на склад, ползван от доставчика и за наем на склад, ползван от жалбоподателя, както и пътни листи, в които е вписана улицата, на която се намира складът на доставчика. Вярно е, че в решението на директора на Дирекция "ОУИ", с което е потвърден процесният РА, е пносочено, че подписите за предал в приемо-предавателните протоколи не съответстват на подписите на представляващия дружеството-доставчик. В хода на съдебното производство обаче автентичността на приемо-предавателните протоколи не е била своевременно оспорена и производство по оспорването им правилно не е открито. Независимо от това, подписите във фактурите не са оспорени. Неоснователен е доводът на касатора, че изводът на съда за реалност на доставките е обоснован само със заключението на ССЕ. Същото потвърждава, че в счетоводството на жалбоподателя получените стоки по фактурите от "Нанди" ЕООД са заведени по артикули и всяка доставка е осчетоводена отделно, както получаването, така и изписването. Освен това, вещото лице установява, че ревизираното дружество няма закупувани други стоки от други доставчици. Във връзка с извършените продажби на стоките са отчетени съответните приходи. Фактурите са намерили счетоводно отражение при доставчика. Осчетоводени са плащанията, за които са издадени фискални бонове от регистрирано ФУ. Още в хода на ревизията е констатирано включването на фактурите в дневниците за продажбите на доставчика в съответния месец, в който са издадени. Показателен е фактът, че при същата фактическа обстановка с решение 870/17.04.2012 г. директорът на Дирекция "ОУИ" е отменил РА 2101111987/18.01.2012 г., издаден на същото дружество, с което е отказано право на данъчен кредит по фактури от същия доставчик със същия предмет, но издадени през м. септември и м. октомври 2010 г., и е направил същия извод, както и АССГ, че събраните доказателства установяват реалност на доставките.

С оглед на изложеното решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация за касационното производство следва да се присъдят направените разноски. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от противната страна.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 7780 от 10.12.2013г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 11488/2012г. ОСЪЖДА

Д. О. и данъчно-осигурителна практика - София при ЦУ на НАП да заплати на [Фирма 1] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Н. Р." 38, вх. А, ет. 3, ап. 5 разноски за касационното производство в размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Б. Л. М.З.