Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Р.Ц и М.Д и двамата от [населено място], подадена чрез адв. Б.Й от Адвокатска колегия – София, с адрес за призоваване и изпращане на книжа в [населено място], [улица], за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 5754 от 07.10.2019 г., постановено по адм. д. № 9271/2019 г. по описа на Административен съд София – град.

В молбата за отмяна се поддържа, че решението е постановено при нарушено право на участие и защита. Навежда доводи, че неявяването на молителите в съдебното заседание, проведено на 30.09.2019 г. се дължи на минимално закъснение и имайки предвид, че отразения в протокола начален час 09.00 часа и час на приключване на заседанието в 9.06 часа, съдът е бил длъжен да разгледа друго дело за същия час, по което страните са се явили.

Ответникът – кмета на Столична община, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от юрк. К.Л. В съдебно заседание, оспорва молбата за отмяна и моли съдът да постанови решение с което да отхвърли искането за отмяна.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Производството пред Административен съд София – град по което е постановено решението, предмет на отмяната, е по реда на чл. 27 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), което съгласно ал. 6 решението на съда е окончателно. Образувано е по жалба от настоящите искатели против заповед №СОА 19-РД40-36 от 16.04.2019 год. за отчуждаване по Глава трета на ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), издадена от кмета на Столична община. По подадената жалба е...