Производството е по чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК отм.,

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Л. от гр. Л., чрез пълномощника й адв. З от АК-Плевен, срещу решение № 200 от 28.09.2007 година по гр. д. № 177/2007 година на Ловешкия окръжен съд. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. ”б” и “в” ГПК.Оните доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с твърдението, че не са обсъдени всички доказателства по делото и възраженията на касаторката, а по приложението на материалния закон – че ищецът не се легитимира като собственик на спорния апаратмент, тъй като макар да е включен в баланса му и в правния анализ, приложен по делото, няма категорични доказателства за правоприемство между него и началния собственик на имота.

Ответникът „Б” АД, гр. Л.,

Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм. и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното:

За да уважи частично отрицателния установителен иск на ТУ-Варна срещу Т. Т., починал в хода на делото и заместен от наследниците си – сега касатори, съставът на въззивния съд е приел, че искът е допустим и основателен в уважената част. Посочил е, че за наличието на правен интерес от воденето му съдът изхожда от твърденията в исковата молба. Независимо от това те са установени и в хода на делото с предоставените на ищеца права по чл. 89, ал. 2 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) /ЗВО/ - АДС №3433/19.06.2001г. С оглед характера на иска /отрицателен установителен иск за собственост/ достатъчно е ищецът да твърди наличието на права, които произтичат от тези на държавата и да отрича правата на ответника. Избраната форма на защита прехвърля доказатлствената тежест върху ответната страна и тя трябва да установява релевантните за спора факти. По съществото на спора е приел, че макар ответника, респ. наследниците му, да се легитимират като собственици на имота по силата на решение, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, неговата материална законосъобразност може да бъде предмет на обсъждане в общия исков процес, щом са поставени за разглеждане права на неучаствали в административното производство лица. Осъществил е косвен съдебен контрол на акта за възстановяване на собствеността и е стигнал до извода, че процесната земеделска земя не подлежи на реституция в частта, в която върху нея е осъществено „мероприятие” по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – извършен е комплекс от строителни дейности за задоволяване на важна обществена нужда по организацията на отдиха на населението. В тази част земята е загубила земеделското си предназначение със застрояването й с почивни бази и съответна инфраструктура, съответно не подлежи на връщане.

Решението е правилно. Варненския окръжен съд е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор поотделно и в тяхната взаимовръзка и е отговорил на всички доводи, част от които се приповтарят в касационната жалба. Направил е съответстващи правни изводи и правилно е приложил процесуалния и материален закон, като е намерил за частично основателен отрицателния установителен иск за собственост на земеделска земя, предявен от настоящият й ползувател срещу реституираните собственици. Правният му интерес от завеждането на иска се обуславя от твърдението, че желае да установи действителното правно положение, тъй като ответникът не е собственик на имота, а с действията си засяга предоставеното му от държавата право да го ползва. В хода на делото той е защитил това свое твърдение с установяването, че не само фактически ползва имота, но изцяло е проектирал и инвестирал изграденото в него – постройки и инфраструктура, през периода 1982-1986г. Представената строителна и счетоводна документация подкрепя доводите на ищеца, че е изградил комплексна система за отдих, туризъм и лечение по см. на чл. 122, ал. 4 ППЗТСУ отм., която съставлява база на бившено ВМЕИ-Варна, сега ТУ-Варна.

Неоснователен е и доводът за присъдено нещо, както и позоваването на решение от 12.01.1006г. по делото „Кехая и други срещу държавата” на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Това решение има предвид случаите, когато едно държавно учреждение, институция или орган /в случая държавно лесничейство/ оспорва решението на друг държавен орган, каквато е поземлената комисия, сега общинска служба по земеделие и гори. Тогава действително противопоставянето е между две държавни формирования, при което няма основание да не се зачете силата на присъдено нещо спрямо държавата. Разглежданият случая е различен. Техническият университет – Варна не е държавна структура, респ. то е трето лице за спора и това е категорично изяснено още в определение № 10925/28.11.2003г. по адм. д. № 6975/2003г. на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на ТУ-Варна срещу решението за възстановяване на собствеността. Той противопоставя права, които произтичат от правото на собственост на държавата, но са различни от нейните в изяснения по-горе смисъл. Неговото право да оспори законността на реституционния акт по реда на косвения съдебен контрол е трайно установено в практиката с поредица от решения на ВКС и с приетото в т. 4 на ТР №6/2006г. ОСГК на ВКС.Фят ползувател и подобрител на имота, който не е участвал в реституционното производство, може да се защити по общия исков ред и да оспори правата на този, който му пречи да ги упражнява.

Неоснователни са и оплакванията за неправилност на съдебното решение. То е постановено в производство, в което са индивидуализирани обстоятелствената част и петитума на иска, а съдът въз основа на тях е определил надлежната му правна квалификация. Страните са имали яснота относно предмета на делото и са предприели възможните процесуални действия за защита на правата си. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса и са формирани изводи за спорното право. Несъмнени са данните, че върху бившата земеделска зема е осъществено застрояване, което не позволява реално връщане на собствеността извън частта, която не е засегната от него. Бившите собственици ще следва да търсят обезщетяване вместо реално връщане на собствеността, както е предписано в разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о. РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 930 от 25.07.2007г. година по гр. д. № 1943/2006 година на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.