Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „В"ООД. В преписката не е представено решението за изменение на разрешителното от 2009 година.

От установеното следва, че въпреки удължаванията на срока, както на разрешителното, така и за строеж, строежът не е реализиран от 2003 г. до 2018г., когато е издадено оспореното решение. Това обстоятелство е посочено и като фактическо основане в т. 3 от оспореното решение. Не смятам, че непосочването на правното основание, което съответства на това фактическо основание, е такъв порок, който да води до отмяната на оспореното решение

Нарушаването на условията на разрешителното, каквото е и неизграждането на водохващането и сградоцентралата на МВЕЦ, е самостоятелно основание за отнемане на разрешителното - чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Макар да не сме в тази хипотеза, считам, че при преценка на искането за изменение на разрешителното, за положителния отговор по него, органът следва да съобрази и отсъствието на отрицателните предпоставки за продължаването му, които са визирани от законодателя в чл. 79 и чл. 79а ЗВ. В конкретния случай, органът е приел, че е налице една от тях и се е възползвал от възможността, предоставена му от закона да я съобрази при преценката си. Считам, че в хипотезата на оперативна самостоятелност, която му се предоставя с чл. 79а, ал. 1 ЗВ, органът е взел законосъобразно решение да не изменя разрешителното, тъй като срокът от 15 години, в които възможност е съществувала, но строежът не е реализиран, е достътъчен да обоснове преценката му за неоснователност на искането за продължаване на този срок. Според мен, доказаното наличие и само на това посочено в решението фактическо основание, е достатъчно, оспорването на акта да бъде отхвърлено. Мотивирала особеното мнение: