Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С.Т от [населено място] чрез адв. П.П против решение № 984/17.05.2019 г., постановено по адм. д. № 2947/2018 г. по описа на Административен съд - Варна.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да коментира представените в оригинал писмени доказателства и уважи искането на Токушев за издаване на удостоверение за наследници на леля му Р.Т.
Касационният жалбоподател, С.Т, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът, кметът на район „Младост“ при община - Варна, редовно призован, не изпраща представител, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, но не на изложените в нея съображения, а при извършената от ВАС при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за допустимост на съдебното решение, при която се установява, че същото е недопустимо.
С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на С.Т срещу отказ на администрацията на община –Варна да признае, че К.Т и В.Т са собствените имена на едно и също лице и мълчалив отказ на кмета на район“Младост“, община –Варна да издаде на С.Т удостоверение за наследници на починалата Р.Т и, с оглед изхода от предмета на спора, е осъдил С.Т да заплати на кмета на район“Младост“,община В. 100 лв съдебни разноски.
За да стигне до този правен резултат, административният съд, макар двете страни по делото да не оспорват обстоятелството, че фактически С.Т не е подал нарочно заявление за издаване на удостоверение за наследници на Р.Т, нито е депозирал молба, ведно с прилежащите документи за съставяне на акт за смърт на покойния си баща, починал в Торонто и записан в личните си документи в Канада под името В.Т, е приел, че е сезиран с допустима жалба, съдържаща две искания : 1. Съдът да признае, че К.Т и В.Т са едно и също лице - баща на жалбоподателя, което е починало в гр. Т., Канада; 2.Да бъде отменен мълчаливия отказ на кмета на район „Младост“, община –Варна да издаде удостоверение за наследници на Р.Т, в което да удостовери, че С.Т е единствен неин наследник като единствен наследник на брат й К.Т.
Доколкото АС - Варна е приел, че е сезиран с допустима жалба, по съществото на двете, съдържащи се в нея искания, се е произнесъл, както следва :
1. По първия, формулиран в жалбата спор – какъв е редът за установяване факта на смъртта на К.Т и по какъв начин и в какво производство се установява фактът, че починалият в Торонто, Канада, В.Т и К.Т / по регистрите за населението в РБългария/ са едно и също лице.
След подробен анализ на всички разпоредби на ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) / от чл. 1 до чл. 72 от този закон/ АС-Варна е заключил, че ЗГР възлага на длъжностните лица в общинската администрация издаването на актове за гражданско състояние, какъвто е актът за смърт. Производството по издаване на актове за гражданска регистрация на лица, починали в друга държава, е формално, извършва се по установена в закона процедура, в която са разписани релевантните срокове, както и лицата, имащи правото да поискат съставянето на съответните актове за гражданско състояние, съответно - длъжностните лица, оправомощени по закон да извършат съответните официални отбелязвания в регистрите за гражданско състояние на населението на РБългария. Въз основа на гореизложеното АС - Варна е стигнал до решаващия извод, че съставянето на акт за смърт на лицето К.Т / починал, по твърдения на жалбоподателя в гр. Т., Канада като В.Т/ е от компетентността на кмета на община – Варна, съответно – не е от компетентността на ответника, кметът на район „Младост“ при община –Варна, а още по-малко – от компетентността на административния съд. За да бъде издаден акт за смърт на К.Т или, съответно – да бъде отказано издаването му, според АС - Варна е необходимо съответният компетентен орган – кметът на съответна община, да е бил сезиран с надлежно искане за това, каквото, на база твърденията на страните и събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че не е подавано. Съдът е заключил, че административният съд не може да изземе инициативата на наследниците на починалия да поискат както издаването на акт за смърт / в случаите, в които същият е починал в чужбина/, така и издаване на удостоверение за наследници. Според съда в случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 73 от ЗГР.
2. По вторият, формулиран в жалбата, спор - искане да бъде отменен мълчаливия отказ на кмета на район „Младост“, община –Варна за издаване на удостоверение за наследници на Р.Т с определено съдържание– посочване в него, че жалбоподателят С.Т е единствен наследник на леля си Р.Т, тъй като е и единствен наследник на брат й К.Т.
След анализ на действащите законови разпоредби, АС-Варна е заключил, че искането за издаване на удостоверение за наследници съставлява административна услуга, за извършването на която е необходимо съответният административен орган, дължащ услугата, да е надлежно сезиран за извършването й. Базирайки се на признанията на страните и събраните по делото доказателства, както и на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от АПК във вр. с чл. 58, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 от АПК, АС – Варна е приел, че жалбоподателят не е подал пред общинска администрация на район „Младост“, община –Варна заявление за издаване на удостоверение за наследници на Р.Т, съответно – не е заплатил съответната дължима такса за услугата.Предвид гореизложеното за административния орган не е възникнало задължение за провеждане на административно производство за издаване на удостоверение за наследници на Р.Т.П тези мотиви АС - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на С.Т срещу мълчаливия отказ на кмета на район“Младост“ при община – Варна за издаване на исканото удостоверение.
Съдебното решение е недопустимо като постановено по недопустима по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК във вр. с чл. 58, ал. 2 от АПК жалба и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Видно от наведените от представителя на ответника фактически твърдения в с. з. по делото, проведено на 23.01.2019г., както и от насрещните твърдения на адв.. П като пълномощник на жалбоподателя С.Т, отразени в протокол от с. з. от20.03.2019г., жалбоподателят Токушев не е отправял писмено заявление до ответника за издаване удостоверение за наследници нито на баща си К.Т, нито на леля си Р.Т.С не е отправил и писмено искане до община - Варна/ вкл. и в район“Младост“/ за съставяне акт за смърт на баща му К.Т. И двете страни в процеса не оспорват обстоятелството, че вместо писмено заявление за издаване на съответния акт за смърт, съответно - удостоверения за наследници, С.Т двукратно е посещавал деловодството на община –Варна, район „Младост“ и устно е молил за признаване идентичността на двете лични имена на баща му – т. е. на обстоятелството, че В.Т и К.Т са личните имена на едно и също лице, което е починало в чужбина и чийто единствен наследник е С.Т - негов син.По делото не се твърди, а и разпитаната по делото свидетелка – служителка в деловодството на администрация - район „Младост“ при община –Варна, установява, че тези устни молби на Токушев не са били оформени в протокол съгласно императивните изисквания на чл. 6, ал. 2 от Наредба № РД -02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистрите за неселението / без удостоверенията за наследници, чието издаване не се допуска по устно искане/ .Без подаване на писмено заявление по образец за съставяне на акт за смърт на починало в чужбина лице - български гражданин и на удостоверение за наследници съгласно императивните изисквания на чл. 5 от цитираната по-горе наредба и без надлежно оформено устно искане за евентуалното издаване на удостоверение за идентичност на лично име на починало лице, за административният орган не е възникнало задължение за произнасяне с административен акт и/ или извършване на административна услуга. След като не е бил надлежно сезиран от жалбоподателя за произнасяне с административен акт/услуга, за същия орган не е възникнало задължение за издаването на такъв, съответно – не е налице и приравнения на административен акт мълчалив отказ по см. на чл. 58, ал. 2 от АПК.
С оглед гореизложеното съдебното решение е недопустимо, тъй като АС-Варна се е произнесъл по съществото на недопустима като насочена срещу липсващ административен акт по см. на чл. 159, т. 1 от АПК жалба. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че представените за първи път пред административния съд писмени доказателства, на база които следва да бъде установена идентичност на лични имена на починало лице, съответно – акт за смърт на лице, починало в чужбина не могат да бъдат разгледани от административния съд и същият не е компетентен да се произнесе за първи път по тяхната удостоверителна сила, доколкото компетентен в този случай е или длъжностното лице по гражданско състояние в съответната община, или общият граждански съд по реда на чл. 38, ал. 4 или чл. 59 от ЗГР в рамките на установителното производство по чл. 549 и сл. от ГПК. В императивната разпоредба на чл. 128 от АПК не се предвижда подобна компетентност на административните съдилища.
Предвид гореизложеното атакуваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Тъй като касационният жалбоподател не представя доказателства за платени от него на касация съдебни разноски, такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 984/17.05.2019 г., постановено по адм. д. № 2947/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото. Решението е окончателно.