Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение № 2172/29.03.2019 г. по адм. д. № 6330/2018 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че е налице мълчалив отказ по подадената жалба от „НЕК“ ЕАД срещу действия на „Енерго-П. П„ АД. Излага довод, че редът за разглеждане на жалби и уреждане на спорове е регламентиран в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно нормативната уредба КЕВР е длъжна да се произнесе с изричен акт. Моли да бъде отменено решението и жалбата на „НЕК“ ЕАД да се остави без уважение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Национална електрическа компания“ ЕАД, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Алексиева. Оспорва касационната жалба. Твърди, че отношенията между "Енерго-П. П" АД и "Национална електрическа компания" ЕАД във връзка с постановеното от КЕВР решение, вече са уредени. Представя доказателства за уреждането на отношенията между "Национална електрическа компания" ЕАД и "Енерго-П. П" АД.

Ответникът – "Енерго-П. П" АД, редовно призован се представлява от адвокат Димитрова. Счита, че не е налице правен интерес на касатора да продължава производството, тъй като е постановено изрично решение и това решение вече е изпълнено.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно. Произнасянето на КЕВР в определения от закона срок е не само нейно право, но и задължение, като в ЗЕ /и относимата наредба/ са предвидени механизми за неговото удължаване, които не са били използвани от комисията. С непроизнасянето й в законовия срок е формиран мълчалив отказ по отправените искания, който подлежи на оспорване. Постановеното в този смисъл съдебно решение е правилно – съобразено с относимите материалноправни норми и обосновано в необходимата за това степен и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД против мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да се произнесе по жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу „Енерго-П. П“ АД с вх. № Е-13-01-16/22.03.2018 г. Жалбоподателят е поискал да бъде отменен мълчаливият отказ като незаконосъобразен.

С обжалваното в настоящото касационно производство решение, административният съд е отменил мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу „Енерго-П. П“ АД с вх. № Е-13-01-16/22.03.2018 г. и е върнал делото като административна преписка на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона в 60 дневен срок.

Приел е, че правомощието на административния орган, разписано в закон не означава само право да се произнесе по даден въпрос, защото на него е предоставена компетентността да го реши, но и задължение за изпълнение на това право. Като не се е произнесла в срок, налице е формиран мълчалив отказ по чл. 58 ал. 1 АПК. Такъв мълчалив отказ от произнасяне по жалба е недопустим, без значение от аргументите по същество в евентуалното решение – за уважаване на жалбата или за прекратяване на преписката при липса на установено нарушение.

От доказателствата по делото става ясно, че производството пред КЕВР е образувано по жалба вх. № Е-13-01-16/22.03.2018 г. на „НЕК“ ЕАД против „Енерго-П. П“ АД с твърдения, че „Енерго-П. П“ АД не прилага Решение № Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР за определяне преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, в размер на 148, 71 лв./MWh без ДДС при нетно специфично производство в размер на 1 860 kWh/kW и нарушава чл. 162 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. С жалбата се иска КЕВР да провери извършените продажби на електрическа енергия от ВИ за периода 24.07.2015 г. – 30.11.2017 г. като наложи на „Енерго-П. П“ АД принудителна административна мярка с указания, дружеството да издаде съответните данъчни документи и да възстанови на жалбоподателя надвзетата сума в резултат на неприлагане на Решение № Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР и чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, както и „Енерго-П. П“ АД да издаде кредитно и съответно дебитно известие към фактура № 2840/30.11.2017 г., с която за месец ноември 2017 г. последното дружество е префактурирало на „НЕК“ ЕАД изкупените количества от ВтЕЦ „Храброво 1“.

В хода на касационното производство пред касационната инстанция се представиха следните доказателства: решение № Ж-626/21.11.2019 г., издадено по жалбата на "Национална електрическа компания" ЕАД срещу "Енерго-П. П" АД, заедно с две известия за доставяне.; споразумение от 16.12.2019 г. и справка за сумите, които „Енерго-П. П“ АД възстановява на „НЕК“ ЕАД за изкупено количество над нетното специфично от ВтЕЦ „Храброво 1“, собственост на „В. Б“ ЕООД за периода 24.07.2015 г. до 31.10.2017 г.

От посочените документи е видно, че спорът между страните е уреден чрез сключването на споразумение, както и че са заплатени претендираните и уговорени в споразумението суми. С оглед на това, при липсата на спорен предмет на делото, жалбоподателят няма правен интерес от оспорването и обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 228 във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК. На КЕВР не следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, поради това че с поведението си е станала причина за завеждане на съдебното производство. На „Т. Р. ЕАД разноски не следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 10 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. КЕВР следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски от „НЕК“ ЕАД в размер на 830 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2172/29.03.2019 г. по адм. д. № 6330/2018 г. на АССГ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „НЕК“ ЕАД сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно.