Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ гр. С. против решение № 481/26.11.2019 г., постановено по адм. дело № 372/2019 г. по описа на Административен съд гр. С..Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон с искане за отмяната му.

Ответникът – Д.С от [населено място],[област], чрез процесуален представител - адв.. П, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, Пето отделение, взе предвид следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 115/01.08.2019г., издадено от главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните - град Смолян.

За да постанови този резултат съдът приема, че е налице разминаване в количеството на намерено при проверката на 18.06.2019 година количество сирене с това посочено в оспореният административен акт и насочено за унищожаване.

Същ така е прието, че при произнасяне на административния акт главният инспектор не се съобразява с основни принципи валидни за административния процес, а именно - чл. 6, ал. 3 АПК. Според съда с налагането на принудителната административна мярка - унищожаване на продукция - без да бъде извършена преценка дали не са налице по благоприятни за оспорващият - адресата на разпореждането.

Върховният административен съд, Пето отделение, намира обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Разпореждане № 115 от 01.08.2019 г. е постановено на основание констатациите, направени при проверка на място в незаконен обект за мляко преработка на овче мляко към животновъден обект, собственост на жалбоподателят.

Принципно, страните не спорят относно собствеността на произведеното сирене и мястото на преработка, спорно е неговото количество и предназначение.

Съдът е приел, че е налице съществено разминаване в количеството на намереното при проверката на 18 юни 2019г. количество сирене от 64, 800 кг и отразеното в разпореждането, в размер на 97, 800кг. Съда лаконично е приел за неоснователни възраженията на ответника, че разликата се дължи на първоначално отразяване на произведената продукция по данни за количество нанесени на кофите за съхранение и последвалото измерване на действителното количество сирене.

Изрично, в констативния протокол от 18 юни 2019 година извършилият проверката главен инспектор е отразил, че килограмите, датата и цената на намереното сирене е посочено съгласно данните нанесени върху самите опаковки.

В разпореждането, предмет на оспорване, е посочено измереното действително количество сирене, насочено за унищожаване. Затова не може да се приеме, че е налице разминаване в количествата сирене, констатирани при проверката и в последствие насочени към унищожаване. Храните от животински произход, предмет на акта е индивидуализирано със съставения на 01.08.2019г. протокол и опис към него, в който подробно са описани по вид, количество и цена.

При тези доказателства, установени по делото, настоящата инстанция намира, че изводът на административния съд за незаконосъобразност на административния акт е несъответен на материалния закон .

Неправилно първоинстанционния съд приема, че в случая не е спазен принципа на съразмерност в подхода на санкциониране.

Съда не държи сметка, че се касае за производство на хранителни продукти в нерегистриран по реда на Закон за храните обект. С оглед гарантиране безопасност за живота и здравето на потребителите – без алтернативно - произведената в такива обекти продукция се насочва към унищожаване.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 253, ал. 1, т. 3 от ЗВМД и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Д.С от [населено място],[област] срещу разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 115/01.08.2019г., издадено от главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните - град Смолян, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски за двете инстанции, в размер на 1 070 лева, съгласно приложеният по делото списък.

Воден от горното, Върховния административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 481/26.11.2019 г., постановено по адм. дело № 372/2019 г. по описа на Административен съд гр. С. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С от [населено място],[област] срещу разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 115/01.08.2019г., издадено от главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните - град Смолян на основание чл. 253, ал. 1, т. 3 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗВМД).

ОСЪЖДА Д.С от [населено място],[област] да заплати на Областна дирекция на храните - Смолян сумата 1 070/хиляда и седемдесет/ лева разноски за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване.