Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:СВИЛЕНА ПРОД. Ш. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от председателяМ. Ч. по адм. дело № 11114/2021
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Р., срещу решение № 507/01.10.2021 г., постановено по адм. дело № 605/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-102-0379879/17.03.2021 г., издадена от същия началник.
С касационната жалба се релевират оплаквания, че решението на въззивната инстанция е неправилно и незаконосъобразно, а наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е изцяло съобразена със закона. Изтъква се, че със засягане правната сфера на адресата на ПАМ не се ограничават правата му несъразмерно с целта на закона, тъй като продължителността на мярката е под средния размер; отбелязва се, че е преследвана легитимна цел да се предотврати и преустанови неправомерно спрямо закона поведение и вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес и по-конкретно правилното отчитане на приходите във фиска. Излага се довод, че упражнената административна принуда не се приравнява на санкция, същата е под средния размер и е съобразена с фактическите обстоятелства, тежестта на нарушението и целта на закона.
Иска се отмяна на решението на Административен съд – Хасково от настоящия съдебен състав и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ като правилна и законосъобразна, както и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – „Евроланд М.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на АС-Хасково за постановено при правилна преценка на доказателствата, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Прокурорът не оспорва правилността на фактическите основания, посочени от административния орган, но акцентира върху пропуска на органа да отчете, че нарушението е първо, съответно, че при налагане на ПАМ е нарушен принципът на съразмерност, а оттам е налице и несъответствие с целта на закона. Иска се съдебното решение на АС-Хасково да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково е била заповед № ФК-102-0379879/17.03.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ ЗДДС на „ЕВРОЛАНД М.“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин „ЕВРОЛАНД“, намиращ се в гр. Свиленград, [улица], както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е установил, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните разпоредби – без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че извършването на административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка при контролна покупка, е доказано безспорно.
Според съда изложените от органа мотиви относно продължителността на срока на действие на мярката не са достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на принципа на съразмерност, приложими при упражняването на оперативната самостоятелност и в този смисъл определеният 14-дневен срок засяга в по-голяма степен от необходимото правната сфера на търговеца. Предвид липсата на предходни нарушения и наличието на фискално устройство, както и след съобразяване със спецификите в конкретната хипотеза, съдът е стигнал до извода, че налагането на ПАМ в определения срок съставлява превратно упражняване на власт в нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК. Съдът е изложил подробни мотиви, че запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена заповедта, тъй като нарушението е довършено към момента на установяването му. Вредните последици от неотчитане на продажбите не биха били предотвратени или отстранени по този начин, а в закона липсва презумпция, че продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, поради което и запечатването не може да бъде оправдано от евентуална нужда от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на решението и счита същото за правилно като краен резултат.
В разпоредбата чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
В настоящия случай за нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата, установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол № 0379879/11.03.2021 г., който по арг. от чл. 50, ал. 1 ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, на „Евроланд М.“ ЕООД е наложена ПАМ. От данните по делото, съдържащи се в протокола от проверката, АУАН и другите документи по делото са отразени безспорно установените и от преходната съдебна инстанция факти във връзка с визираното нарушение, подлежащи на доказване, по които не се и спори от страните.
Неоснователно се оказва становището на касатора, че с наложената ПАМ е преследвана легитимна цел до степен, в която не е засегната правната сфера на адресата извън необходимото. Съдебната практика е категорична, че следва във всеки конкретен случай да се съблюдава принципът на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, като се вземат предвид тежестта на нарушението, наличието на преходни нарушения и се държи сметка за преследваните от закона цели, дефинирани в чл. 22 от ЗАНН. Преценката на органа за продължителността на ПАМ в случая се основава на изразени в мотивите към заповедта предположения, касаещи „неиздаването на фискални бонове за извършени продажби“ и констатирана „противозаконна практика“, изведени от данни за местонахождението на обекта, вида на стоките, които се предлагат, и бързата им ликвидност. Опитът за мотивиране на така наложената ПАМ с посочените признаци от търговската дейност и изразената идея за въздействие върху „антифискалното поведение на лицето“ се оказва лишен от фактическо и правно основание: както е приела и предходната инстанция, „изложените оценъчни изводи (…) не могат пряко да обосноват извод, че търговецът е въвел незаконосъобразни практики“. Като е заложил на бланкетно изброяване на възприети теоретични положения и е достигнал изводи, основаващи се преимуществено на предположения, органът не е успял да мотивира заповедта си до степен, че същата се оказва незаконосъобразна – в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В мотивите към заповедта липсва подробно разглеждане на въпроса за тежестта на нарушението и по какъв начин се налага необходимост от прилагане на мярката за срок от 14 дни, което неминуемо би рефлектирало върху дейността на търговеца в дългосрочен план. Неправилно органът е мотивирал налагането на мярката с „поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство“. Така подбраните от органа изрази „поведение“ и „организация“ насочват към идеята за трайно и дългосрочно отношение на адресата на ПАМ към данъчната дисциплина, за каквито обстоятелства данни не се съдържат. Предвид законовата разпоредба на чл. 170, ал. 1 от АПК съдът отчита, че органът не е успял да докаже твърденията, изложени в заповедта, което потвърждава извода за липса на мотивираност на ПАМ, а от това следва и нейната незаконосъобразност. Споделените от първоинстанционния съд мотиви за накърняване правата на адресата на ПАМ в степен по-голяма от необходимото и за липса на мотивираност на заповедта относно продължителността на срока, обуславя отмяната на заповедта за налагане на ПАМ, съответно на решението на АС-Хасково следва да бъде изцяло потвърдено.
Като потвърждение на така изложените мотиви, следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й.
С оглед на гореизложеното, касационната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 507/01.10.2021 г., постановено по адм. дело № 605/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-102-0379879/17.03.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, е неоснователна. При този изход на спора, искането на процесуалния представител на касатора за заплащане на разноски по представен списък, се явява неоснователно.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 507/01.10.2021 г., постановено по адм. дело № 605/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. П. п/ Василка Шаламанова