О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 03. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч. гр. дело № 281/2009 год.
Производство по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М. С. – пълномощник на ППЗК„П”с. Искра срещу определение № 815 от 26.03.2009 год. по ч. гр. д. № 653/2009 год. на Пловдивски окръжен съд-7състав, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу отказа на съдията по вписванията при Районен съд-Първомай да впише договор от 27.10.1994 год. за прехвърляне на недвижим имот, кооперативна собственост, между ТКЗС”П”-с. Искра/в ликв./ и ППЗК”П”с. Искра.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че въпросът дали ликвидационните съвети действат като държавни органи е материално правен и той е решаван противоречиво от съдилищата-основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В тази връзка се позовава на влезли в сила определения на ПОС №№ 55/07.01.2009 год.;1353/20.05.2008 год. и 1268/13.05.2008 год. и счита, че по този въпрос въззивното определение влиза в конфликт с разрешенията дадени в тях.
Върховният касационен съд, състав на І г. о.,като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,тъй като практиката е противоречива при разрешаването на повдигнатия материалноправен въпрос.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че договорът касае прехвърляне чрез продажба на правото на собственост върху недвижим имот и от гледна точка на тяхната форма, на вписване подлежат само актовете, които са с нотариално заверен подпис или извършени по нотариален ред, съгласно чл. 3 ал. 3 от Правилника за вписванията. Настоящият случай не попада в изключението на чл. 3 ал. 2 от ПВ, тъй като акта подлежащ на вписване не е издаден от надлежен държавен орган, защото ликвидационния съвет макар и назначаван от министъра на земеделието, съгласно § 13 ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ не е оторизиран с осъществяването на властнически правомощия, а само с действия, свързани с управлението на дейността и с ликвидацията на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ до заличаването им в регистъра.
Въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с нормативната уредба, действала към момента на сключване на договора подлежащ на вписване. Съгласно разпоредбата на § 13 ПЗР на ЗСПЗЗ/редакция ДВ бр. 28/92 год. и изм. бр. 48/93 год./ликвидационните съвети се назначават и освобождават от министъра на земеделието и продоволствието по предложение на областните земеделски служби, съгласувано с кметовете на съответните населени места и притежават правомощия, изчерпателно изброени в ал. 5 на същата разпоредба. Освен това ликвидационните съвети, съгласно чл. 48 ППЗСПЗЗ, са задължени да продават имуществото на ТКЗС по реда на Наредбата за търговете, която е приложима при продажба на държавни и общински предприятия и на дълготрайни активи на тези предприятия, както и на ликвидирани или в процес на ликвидация предприятия.
Следователно ликвидационните съвети, като назначаеми от орган на изпълнителната власт -министъра на земеделието и продоволствието и като представители на презумптивно възприетата държавна собственост по см. на условията на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ,са действали като надлежен държавен орган, а не като представителни органи на организациите, поради което актовете издадени от тях попадат в изключението на чл. 3 ал. 2 ПВ и подлежат на вписване.
По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 815 от 26.03.2009 год. по ч. гр. д. № 653/2009 год. на Пловдивски окръжен съд-7състав.
ОТМЕНЯ определение № 815 от 26.03.2009 год. постановено по ч. гр. д. № 653/2009 год. на Пловдивски окръжен съд-7състав.
ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията при Районен съд-Първомай договор от 27.10.1994 год. за продажба на имущество на заличено ТКЗС”П”-с. Искра.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: