Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 187, ал. 1, във вр. с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Е. И. Д. от гр. С. срещу Решение по т. 9.21 по Протокол № 5 от 02.02.2012 год. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което не е проведено гласуване за повишаването на жалбоподателя – съдия в Софийския районен съд в длъжност „съдия” в Софийски градски съд поради попълване на местата. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалноправните разпоредби на ЗСВ – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателят твърди, че ВСС е нарушил разпоредбите на ЗСВ, като е съобразил направеното от конкурсната комисия класиране, при което при еднакви общи оценки на кандидатите, са били взети предвид и оценките им от държавните изпити. Този критерий за класиране на кандидатите в конкурса за повишаване в длъжност и преместване на магистрати не е сред разписаните в разпоредбите на чл. 192, ал. 1-4 и чл. 193, ал. 1-5 от ЗСВ. По тези причини, като е взел предвид оценките от държавните изпити на кандидатите при класирането им, кадровият орган е „дописал” ЗСВ, което е недопустимо и влече незаконосъобразност на решението му. Жалбоподателят се позовава на Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд, публикувано в ДВ, бр. 93/25.11.2011 г. и влязло в сила на 29.11.2011 г., с което нормата на чл. 194в ЗСВ е обявена за противоконституционна, поради което редът за провеждане на конкурсите не може да се определя с наредба на ВСС, респ. с Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, тъй като същите не уточняват законовите положения с оглед прилагането им, а изцяло създават нови критерии за оценяване в конкурс, а оттам и за кариерно израстване в съдебната власт. Иска се отмяна на горното решение в оспорената му част, като преписката се върне на ВСС със задължителни указания за ново произнасяне.
Ответникът – Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юриск. Захариева оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения в представени по делото писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Не са налице заявените от жалбоподателя основания за отмяна, с оглед на което оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.
Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира от фактическа страна следното:
С ДВ, бр. 54/15.07.2011 год. на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ е обявен конкурс за повишаване в длъжност и за преместване за назначение на 33 щатни бройки „съдия” в окръжните и военните съдилища, като за Софийски градски съд са обявени 10 (десет) щатни бройки.
По делото е безспорно, че жалбоподателят Е. И. Д. заема длъжността „съдия” в Софийски районен съд и има юридически стаж по чл. 164 от ЗСВ 15 години и 1 ден, от който в съдебната система – 15 години и 1 ден, според издадената кадрова справка от Софийски районен съд. С решение на ВСС по протокол № 2/14.01.2009 г. е повишен в ранг „съдия в АС”. Не се спори, че със заповед на председателя на С. А. С. N К-14 от 12.01.2012 год. същият е командирован да изпълнява длъжността „съдия” в Софийски градски съд.
Е. И. Д. е подал заявление с вх. № 2588/22.07.2011 г., че желае да участва в обявения конкурс за повишаване в длъжност и преместване за заемане на длъжността "съдия" в Софийски градски съд.
С решение на ВСС по протокол № 32 от 13.10.2011 год. и протокол № 37 от 17.11.2011 г. е определена конкурсна комисия, която е провела събеседване с кандидатите на 05.12.2011 г. и 06.12.2011 г., съобразно приетите от ВСС (от 28.11.2011 г.) Правила относно реда за провеждане на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване в органите на съдебната власт (Правила). За класиране на кандидатите, участвали в конкурса, комисията е изготвила мотивирано становище, а съгласно протокола за класиране (л. 32-37) 21 от участвалите в събеседването кандидати са показали отлични професионални достижения (с цифрово изражение на оценката 6.00), от които 14 са участвали в конкурса за Софийски градски съд.
Видно от протокола за класиране, съставен от комисията, кандидатите с отлични оценки са класирани както следва: В. Б. М.а-Клингова (с обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества – 6, 00 и общ успех от държавните изпити – 6, 00), И. Л. Д. (6, 00, 6, 00), А. Д. Х.-Борисова (6, 00, 6, 00), П. Т. С. (6, 00, 6, 00), И. Ю. Х. (6, 00, 5, 67), Е. Л. П. (6, 00, 5, 67), К. А. М. (6, 00, 5, 33), З. В.а Хайдукова (6, 00, 5, 33), Н. М. М. (6, 00, 5, 00), Д. И. П. (6, 00, 5, 00), Е. Д. Г. (6, 00, 5, 00), П. С. М.-Тонева (6, 00, 5, 00), Д. П. Д. (6, 00, 4, 67) и жалбоподателят Е. И. Д. (6, 00, 3, 67).
Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС е представила становище относно нравствените качества на всеки един от посочените кандидати, в които становища е прието, че тези кандидати притежават нравствени и личностни качества, които им позволяват да заемат длъжността „съдия в Софийски градски съд”. Безспорно е, че всеки от посочените кандидати притежава атестация с оценка „много добра”.
С оспореното решение по т. 9.21 не е проведено гласуване за повишаване на жалбоподателя Е. И. Д. в длъжност "съдия" в Софийски градски съд, поради попълване на местата.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата е основателна по следните съображения:
Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗСВ. Съгласно чл. 129 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Редът за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт е регламентиран в чл. 188 - чл. 194в от ЗСВ.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗСВ, свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване с определени от ВСС конкурсни комисии поотделно за съдии, прокурори и следователи. Безспорно е в случая, че конкурсната комисия е провела конкурса чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси, свързани с прилагането на законите. При определяне на резултата на всеки кандидат са взети предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които е направена обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Конкурсната комисия е изготвила протокол за класиране на кандидатите за длъжността „съдия” в Софийски градски съд заедно с мотивирано становище, като резултатите от класирането с цялата конкурсна документация и протокол (стенограма) от проведеното събеседване са изпратени на Висшия съдебен съвет.
Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на Висшия съдебен съвет е извършила преценка за притежаваните нравствени качества от получилите най-висока оценка от кандидатите и е изготвила становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. Становището за всички посочени по-горе кандидати е положително.
Резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" е предоставена на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е внесла във Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване на кандидатите.
Висшият съдебен съвет е приел решение за повишаване по поредността на класирането до попълване на местата. Не се спори, че при приемането на решенията по чл. 193, ал. 3, Висшият съдебен съвет е проверил дали класираните кандидати отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежават необходимите професионални и нравствени качества.
Изхождайки от посочената правна регламентация и описаната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че конкретният случай се отличава с няколко специфични особености.
На първо място, с Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд, публикувано в ДВ, бр. 93/25.11.2011 г. и влязло в сила на 29.11.2011 г., нормата на чл. 194в ЗСВ, регламентираща редът за провеждане на конкурси и избор да се определя с наредба на Висшия съдебен съвет, е обявена за противоконституционна. Действието във времето на решението на Конституционния съд, с което противозаконният текст се обезсилва, е действие на това решение занапред. Неприлагането (обезсилването) започва от деня, когато е влязло в сила решението на Конституционния съд, а според чл. 151, ал. 2 от Конституцията решението влиза в сила три дни след обнародването му - в случая 29.11.2011 г. Към посочената дата обявеният конкурс за повишаване в длъжност и за преместване за назначение на 33 щатни бройки „съдия” в окръжните и военните съдилища, вкл. процесният такъв за Софийски градски съд (ДВ бр. 54/15.07.2011 г.) не е приключил. Т.е. налице е заварено висящо правоотношение, чиято процедура е започнала по Наредба № 2/27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, която от своя страна е основана на закон (чл. 194в ЗСВ), който е обявен за противоконституционен. Наред с това, след влизане в сила на Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд, ВСС издава Правила, приети с Решение по Протокол № 39/28.11.2011 г., изм. и доп. с Решение по Протокол № 1/12.01.2012 г., които детайлизират уредбата за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, регламентиран в чл. 188 - чл. 194б от ЗСВ, вкл. въвеждат допълнителен критерий при класиране на кандидатите - „оценка от държавните изпити”.
На второ място, фактическата страна е допълнително усложнена от обстоятелството, че 14 от участвалите в събеседването кандидати в конкурса за Софийски градски съд са показали отлични професионални достижения (6.00), при наличието на обявени 10 (десет) свободни щатни бройки. Посочените кандидати наред с това са и съдии от Софийски районен съд, притежават нравствени и личностни качества, които им позволяват да заемат длъжността „съдия в Софийски градски съд”,
според становището от Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС и имат атестация с оценка „много добра”.
Видно от доказателствата към административната преписка кандидатите нямат наложени наказания и срещу тях няма сигнали за нарушения на правилата за професионална етика на съдиите .
На трето място, класираните на 9 (девето), 10 (десето), 11 (единадесето) и 12 (дванадесето) място кандидати Д. И. П., Н. М. М., Е. Д. Г. и П. С. М.-Тонева имат, както еднакви общи оценки за притежаваните от кандидатите професионални качества – 6, 00, така и еднакъв общ успех от държавните изпити – 5, 00. С Решения по т. 9.14, 9.15, 9.17 и 9.19 по Протокол № 5/02.02.2012 г. тези кандидати са повишени в длъжност "съдия" в Софийски градски съд, независимо от обстоятелството, че свободните щатни бройки са само десет.
Като се има предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата срещу оспореното решение на ВСС, с което не е проведено гласуване за повишаване на жалбоподателя Е. И. Д. в длъжност "съдия" в Софийски градски съд, е основателна. В случая има четиринадесет кандидата, които следва да бъдат третирани еднакво. Жалбоподателят е показал отлични професионални достижения (с оценка 6.00), а
видно от становището на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС притежава нравствени и личностни качества,
които му позволяват да заемат длъжността „съдия в Софийски градски съд”. Има атестация с оценка „много добра” и няма наложени наказания и няма сигнали за нарушения на правилата за професионална етика на съдиите. Ето защо случаят му е практически сходен с този на другите повишени кандидати, поради което при разрешаването му административният орган е следвало да спази правилото (основен принцип) по чл. 8, ал. 2 АПК, според което при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.
Класирането при отчитане на оценката от държавните изпити, не съответства на разписаното в закона – чл. 192, ал. 1 ЗСВ, тъй като критерият „оценка от държавните изпити” е въведен допълнително с Наредба № 2/27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, която от своя страна е издадена от ВСС на основание чл. 194в ЗСВ. Както вече беше посочено, с Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд, публикувано в ДВ, бр. 93/25.11.2011 г. и влязло в сила на 29.11.2011 г., нормата на чл. 194в ЗСВ е обявена за противоконституционна, поради което редът за провеждане на конкурсите, не може да се определя по правилата на тази наредба на ВСС. Още по-малко първична правна уредба на материята при осъществяване на кадровата политика в съдебната власт чрез въвеждането на допълнителен критерий при оценяване може да се осъществи чрез вътрешни актове, каквито са били приети с Решение по Протокол № 39/28.11.2011 г., изм. и доп. с Решение по Протокол № 1/12.01.2012 г., при наличието на заварено (висящо) правоотношение по обявен конкурс за повишаване в публична длъжност от системата на съдебната власт. С оглед постигнатите резултати и принципа за легитимните очаквания на страните, съдът приема, че спрямо всички кандидати, получили еднакви оценки (6, 00) и атестация с оценка „много добра”, административният орган следва да приложи еднакви критерии и подход. Тук е мястото да се отбележи, че очевидно такива са били мотивите на ВСС да гласува повишение на Е. Д. Г. и П. С. М.-Тонева, бидейки с еднакви на Н. М. М. и Д. И. П. резултати, независимо от изчерпване на предварително обявените щатни бройки. Приемането на обратното (вкл. по отношение на жалбоподателя) би довело до нарушение на принципа за равенство, доколкото ще се допусне различно отношение към еднакви ("практически сходни") случаи без обективно или разумно обосноваване в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК.
Най-сетне, прилагането на единни критерии ще отговаря и на целта на закона, а еднаквото третиране на сходните случаи ще бъде и справедливото решение в случая, тъй като ще доведе като краен резултат до възможността най-подготвените и компетентни съдии да продължат своето кариерно развитие.
В заключение следва да се отбележи, че законовата регламентация за кариерно израстване в съдебната власт е необходимо да бъде трайно регулирана, а не чрез често променяни нормативни актове, което създава неяснота, несигурност и води до демотивация на съдии, прокурори и следователи. Критериите за а/. първоначално назначаване в органите на съдебната, б/. за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, както и в/. за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт следва детайлно да се разграничат, като се отчете спецификата на тези три различни процедури и обективните изисквания за всяка една от тях, вкл. принципен подход и поредност на критериите при еднакви оценки на кандидатите. Критериите не могат да се въвеждат или променят в хода на вече висящо административно производство, доколкото представляват една от гаранциите за законност при назначаването, повишаването и преместването на длъжност на съдиите, прокурорите и следователите.
Предвид изложеното, налице са основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на обжалваното решение № 9.21 по Протокол № 5/02.02.2012 г. от заседанието на ВСС, с което не е проведено гласуване за повишаване на жалбоподателя Е. И. Д. в длъжност "съдия" в Софийски градски съд, като се изпрати административната преписка за ново произнасяне от ВСС при съобразяване с указанията, дадените в настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-то АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение на Висшия съдебен съвет по т. 9.21. по протокол № 5 от 02.02.2012 г., с което не е проведено гласуване за повишаване на Е. И. Д. в длъжност "съдия" в Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ю. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
И.Р.