Производството е образувано по касационната жалба на Б. А., турски гражданин, против решение № 49 от 10.04.2012 г., постановено по адм. д. № 34/ 2012 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 128/ 1.02.2012 г. на директора на ОД на МВР - Сливен за прилагане на принудителна административна мярка "отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б.". Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че при постановяване на правните си изводи съдът е нарушил принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и чл. 8 от КЗПЧОС. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна.

Ответникът директорът на ОД на МВР - Сливен не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационнните оплаквания.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е съобразил приложимия закон - чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 9 от 2011г). Не се спори, че жалбоподателят е роден в България, със статут на постоянно пребиваващ като турски гражданин, въз основа на разрешение по чл. 25, т. 7 от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 29/ 2007 г.), с постоянен адрес в страната. Безспорно е, че е отсъствал от територията на РБ за периода от 14.08. 2010 г. - 15.09.2011 г., пребивавайки в Р. Т.. Ариф е ангажирал доказателства относно наличието на обективни причини за отсъствието му от страната за посочения период - лечение в Р. Т.. Въз основа на тези факти съдът е приел, че административният орган е бил задължен при условията на обвързана компетентност да издаде заповед за прилагане...