Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление “Социално осигуряване” – В. Т. против решение № 614 / 23.12.2009 г. по адм. дело № 537 / 2009 г. на Административен съд – В. Т.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната по жалбата страна, И. А. Г., от гр. П. счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

С решение № 614 / 23.12.2009 г. постановено по адм. дело № 537 / 2009 г. Административен съд – В. Т. е отменил по жалба на И. А. Г., от гр. П. решение № 32 / 01.07.2009 г. на директора на Районно управление “Социално осигуряване” – В. Т., с което е оставено в сила разпореждане № 5101281482 от 17.04.2009 г. на ръководител отдел “Пенсии” при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че пенсионните органи, отпускайки на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) не са съобразили при определянето на размера и осигурителен доход, реализиран за месец декември 1990 г. в размер на 3056, 57 лева и за месец декември 1991 г. в размер на 4214, 35 лева.

Касаторът претендира неточно прилагане на чл. 46, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във връзка с чл. 110, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) отм. предвид неизяснения...