Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Аванти – България” ЕООД, гр.В. Т., срещу решение № 40 от 28.10.2011 г. по адм. д. № 330 по описа за 2011 г. на Административен съд – Русе, с което е отхвърлено оспорването на акт за установяване на общински вземания от такса битови отпадъци № МТ-0177 от 15.12.2010 г. на упълномощен зам. кмет на Община - Русе по отношение определено задължение на такса за битови отпадъци и лихва върху нея за 2005 година.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът началникът на отдел „Местни данъци и такси” при О. Р. е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Русе е акт за установяване на общински вземания от такса за битови отпадъци (АУОВТБО) № МТ-0177 от 15.12.2010 г., издаден от зам. кмет на Община - Русе, определен със заповед № РД-01/4288 от 10.12.2010 г. на кмета на Община - Русе, в частта за установеното задължение за такса за битови отпадъци за 2005 г. в размер на 6962.21 лв. и лихви за просрочие в размер на 4849.37 лв., отнасящи се за нежилищен имот в гр. Р., бул."Липник" № 126 – бензиностанция.

За да отхвърли оспорването, Административен съд – Русе е стигнал до правилния извод за издаване на оспорения акт в съответствие с материалния закон. След преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че актът е издаден на 15.12.2010 г. преди изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, считан от 01.01.2006 г.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт на датата 15.12.2010 г. Изводът се основава на приложеното в административната преписка известие за доставяне (обратна разписка) и пощенски плик (фотокопие), удостоверяващи изпращането на акта по пощата на 17.12.2010 г. В разписката е поставен печат на Пощенска служба – В. Т. с дата 21.10.2010 г. и е отразено, че пратката не е била потърсена от получателя. Така установените обстоятелства сочат, че актът за установяване на задължението е бил издаден преди 01.01.2011 г., т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На основание чл. 172, ал. 1 от ДОПК започналото производство по установяване на публичното вземане спира давността. С издаването на акта за установяването му публичното вземане се счита за предявено. Правно ирелевантно по отношение на давностния срок е обстоятелството, че връчването на акта е било извършено на 07.02.2011 г. на пълномощник на дружеството след оказано съдействие от общинската администрация на гр. В. Т..

С чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ – редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила към 15.12.2010 г.) компетентността за установяване на вземанията за общински такси е предоставена на кмета на общината. Със заповед № РД-01/4288 от 10.12.2010 г., издадена на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, кметът на общината е определил заместник кмета, който да го замества по време на отсъствието му за периода 13.12.2010 г. – 31.12.2010 г. Оспореният акт е издаден по заместване от компетентен орган - заместник кмета А. Н..

Съгласно чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ (редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила до 31.12.2010 г.) актът за установяване на вземането е подлежал на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. К. 25.02.2011 г., когато дружеството е подало жалба по административен ред срещу АУОВТБО № МТ-0177 от 15.12.2010 г., не е била приета преходна разпоредба, уреждаща висящите производства по невлезлите в сила актове за установяване, обезпечаване и събиране на местните такси. С § 4б на ЗМДТ (ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) е предвидено за започналите и неприключили към 31 декември 2010 г. включително производства да се прилага "досегашният ред". Административно - процесуалният кодекс не предвижда задължително обжалване по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред. Поради това подадената до съда жалба срещу АУОВТБО № МТ-0177 от 15.12.2010 г. в частта за установените задължения за ТБО за 2005 г. е процесуално допустима.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за немотивираност на административния акт. В акта се съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му въз основа на цитираните данъчни декларации по отменения чл. 17 от ЗМДТ с обявена отчетна стойност на имота. С писмо изх. №0804/2108 от 25.04.2006 г. задълженото лице е било уведомено за дължимата просрочена сума в размер на 6 962, 21 лв. за такса битови отпадъци. Производството по установяване на задълженията за 2005 г. е започнало на 20.09.2010 г., за което е било изпратено съобщение до задълженото лице на посочения от него адрес. На дружеството е била преодставена възможност да защити адекватно правата си както в административното, така и в съдебното производство.

Като е приел, че в оспорената му част АУОВТБО № МТ-0177 от 15.12.2010 г. е издаден при спазване на изискванията за законосъобразност, Административен съд – Русе е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 40 от 28.10.2011 г. по адм. дело № 330 по описа за 2011 г. на Административен съд – Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ А. Д. Р.П.