Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба подадена от П. С. Н. от гр. С. срещу заповед К-2541 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно - производствените правила – липсва мотивирано предложение до органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка:

Съобразно предвидената възможност по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР за органите по чл. 268а да изготвят предложение за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция"-МВР /ГДОП-МВР/ е изготвил и изпратил на министъра на вътрешните работи предложение рег. № ОА-4385/08.04.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.

Видно от т. 1 и т. 2 на приложената справка за осигурителен стаж на жалб. Николов, към 31.03.2009 г. той е имал 13 години и 27 дни осигурителен стаж в МВР и 15 години и 18 дни осигурителен стаж в други ведомствата по чл. 69 от КСО. В разглеждания случай, жалбоподателят е имал повече от 25 години осигурителен стаж, от които общо 28 години, 1 месец и 15 дни действително прослужени във ведомствата по чл. 69 от КСО. Придобитото от него...