Образувано е по касационна жалба на И. С. Г. и К. С. Н., двете от гр. П., и Р. Г. Б. от гр. Х., срещу решение № 5376/18.04.2011 г. постановено по адм. дело № 2849/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-46–709/29.12.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която им е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ като наследници на К. К. И.. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати при постановяването му необоснованост и противоречие с приложимия материален закон и претендират отмяната му, както и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответникът – министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежни страни приема същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е приел за неоснователна жалбата на И. С. Г., К. С. Н. и Р. Г. Б. срещу заповед № РД-46–709/29.12.2010 г. на министъра на земеделието и храните. За да постанови посочения резултат съдът е констатирал, че административният орган законосъобразно е отказал признаване на правото им на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на К. К. И.. В тази връзка въз основа представените по делото доказателства обосновано е прието, че със заявление вх. № 94-835/13.02.2008 г. подадено от жалбоподателите е поискано обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ за имоти на техния наследодател /изселил се в периода 1913 г. - 1928 г./, намиращи се в с. Д. Х., Б. Т.; със заявлението са представени архивни документи - молба за ликвидиране от бежанец или изселен от 20.05.1920 г. и свидетелство за етническо малцинство със заверка - печат от Централен държавен архив, досие № 10507, архивна единица 156, опис 1 на архивен фонд № 719к. Съобразено е, че според чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 г. - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации по смисъла на този текст, съгласно легалното определение по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са българските граждани, или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, наред с посоченото изискване са визирани още три кумулативно дадени предпоставки, а именно: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата /ДВ бр. 87/1964 г./; да са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да е причина на гръцка територия. Предвид обстоятелството, че представените с административната преписка документи са заверени по опис № 1 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив, правилно съдът е приел, че в случая не е изпълнено първото от горепосочените изисквания. В хода на проведеното съдебно производство жалбоподателите не представят доказателства налагащи извод в обратен смисъл. След като приложените архивни документи не установяват по несъмнен начин, че наследодателят на жалбоподателите е притежавал неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Н. Р. Б. и К. Г. /обн. ДВ бр. 87/1964 г./, то правилно административният орган е приел за неоснователно искането им за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, по заявлението от 13.02.2007 г. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 5376/18.04.2011 г. по адм. дело № 2849/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Г. Г./п/ М. Д./п/ К. Х. К.Х.