О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4508

София, 10.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2936/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. И. А. и Ч. К. А. срещу определение № 705 от 15.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 652/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 25946 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 14215/2021 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от жалбоподателите насрещна въззивна жалба с вх. № 77038 от 21.08.2023 г., идентична с жалба с вх. № 56083 от 13.06.2023 г., срещу първоинстанционното решение по делото.

Жалбоподателите поддържат неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Навеждат, че не е направена разлика между срок за продължаване и заболяване, при което е постигнат необясним резултат – отказ от една немалка държавна такса. Твърдят, че въззивният съд не е разделил процесуалната им легитимация, като смятат, че не може да се иска такса от загубилия и от спечелилия делото субект. Считат, че като е отказал да получи една държавна такса, съдът е нарушил закона, без да изложи мотиви за това. Молят обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и да им бъде дадена възможност да заплатят държавната такса.

Навеждат основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: „Може ли и допустимо ли е въззивният съд да не раздели процесуалната...