О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214

гр. София, 07.05.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на шести април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н гражданско дело № 4471 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „К. Д“, представляван от К. Л. Д., приподписана от адвокат Г. Б. и насочена срещу въззивно решение № 2594 от 10.06.2019 г. по в. гр. д.№ 273/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград, трети въззивен състав с което (след отменяване на първоинстанционното решение № 3190 от 30.11.2018 г. по гр. д.№ 686/2017 г. на Районен съд - Сандански, г. о., 2 състав) е признато за установено по иск, предявен от М. К. К. – А. и Л. Т. А. против настоящия касатор, че, на основание Договор за замяна на недвижим имот № 522-05 от 23.12.2009 г., ищците са собственици на 673 кв. м., представляващи част от УПИ ***, в кв. 121 по регулационния план на [населено място] (сега с идентификатор ***), като на основание чл. 108 ЗС касаторът е осъден да предаде на ищците владението върху 100 кв. м., представляващи част от посочения УПИ *** (ПИ № ***), върху която има изградена „Постройка за продажба на кафе и закуски“.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите:

„1. Основателно ли е твърдението на въззивния съд, че след като Решение № 19 от 04.01.2007 г. е върнато като незаконосъобразно, същото не е...