О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 309

София, 05.05.2020 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б гр. дело № 956 по описа за 2020 г., взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Т. Г., чрез адв. В. Д. Т., срещу въззивно решение № 433/01.11.2019 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 314/2019 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Г. Т. Г. против Регионална дирекция „Гранична полиция”, [населено място] за сумата 5 020 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД и обезщетение за забава в размер на 206, 79 лв., натрупана до датата на подаване на исковата молба, както и след тази дата, в размер на законната лихва върху главницата, до окончателното издължаване, на осн. чл. 86 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски.

Излага доводи за неправилност.

Насрещната страна Регионална дирекция „Гранична полиция”, [населено място] не е отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Смолянски районен съд, отхвърлил исковете на Г. Т. Г. против Регионална дирекция „Гранична полиция”, [населено място] за сумата 5 020 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД и обезщетение за забава в размер на 206, 79 лв. - натрупана до датата на подаване на исковата молба лихва, както и след тази дата - в размер на законната лихва върху главницата, до окончателното издължаване, на осн. чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени по твърдение на ищеца Г. Т. Г., че като член на Взаимоспомагателна каса, учредена от служители на Регионална дирекция „Гранична полиция”, [населено място], са му причинени имуществени вреди от друг член на касата. Счита, че отговорен за деликта е регионалната дирекция, която дължи обезщетение по чл. 49 ЗЗД.

Въззивният съд, за да се произнесе, установил, че в Регионална дирекция „Гранична полиция”, [населено място], преди 1989 г., е създадена Взаимоспомагателна каса (ВСК) с цел взаимно кредитиране и подпомагане. Няма регистрация в регистър БУЛСТАД, работата се организира съгласно „Типов устав на взаимоспомагателните каси при поделенията на Българската народна армия”, утвърден със заповед на министъра на отбраната на НРБ № 71/20.07.1989 г., изменен и допълнен със заповед № 166/30.09.1991 г. В цитираните заповеди е дадена инструкция за водене отчета и отчетността, методически указания за извършване на финансови ревизии и нормативите за числеността и материалното стимулиране на кадрите. Съгласно този типов устав, всеки служител, желаещ да членува във ВСК при Регионална дирекция „Гранична полиция”, [населено място], подава заявление, в което се упоменава датата, от която става член на касата и членския внос, който ще внася ежемесечно. Отпускането на заем също става с подаване на заявление. Дяловият капитал се образува от набрания членски внос на всички членове. Всеки член на ВСК има право да изтегли част от дяловия си капитал – също с подаване на заявление. При прекратяване на членството, набраният до момента капитал се изплаща. Членският внос всеки месец се удържа по разплащателна ведомост (по предварително представен списък от касиер-счетоводителя на ВСК) от трудовото възнаграждение на всеки от членовете на касата. Удържаният членски внос за ВСК се осчетоводява в счетоводството на регионалната дирекция и след това с платежно нареждане цялата сума се превежда по банкова сметка, посочена от ръководството на ВСК. При извършена ревизия през юли 2017 г. във ВСК се установява липса в размер на 115 000 лв. Ищецът Г. Г. е в служебни правоотношения с РД „Гранична полиция, С., както и член на ВСК.

Съдът приел, че служителите при счетоводството на регионалната дирекция точно и своевременно са удържали ежемесечните вноски на членовете на ВСК по предоставения списък и точно са извършвали превод по посочена от членовете на касата сметка. Служителите в счетоводството на работодателя са съдействали за събирането на членския внос на касиера на ВСК, но не по разпореждане на директора на дирекцията.

Въззивната инстанция обосновала, че не може да се ангажира гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на регионалната дирекция. Прекият причинител на вредата – касиер на ВСК, е служител в РДГП, С., но функцията на касиер на ВСК не му е възложена по служебното правоотношение; изпълнява същата по възлагане пряко от членовете на касата. Изборът на касиер – добър или лош, е на членовете на касата, а не на дирекцията, като последната няма никакви правомощия при определяне на касиера, както и по контрол на неговите действия. Преводът на членския внос е извършван по сметка, посочена от самия служител. Изяснено е още, че РДГП няма установено от закона задължение или възможност да осъществява кредитиране на своите служители посредством организиране на ВСК, по подобие на уредената от чл. 36 от ЗК (ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ) възможност, съответната кооперация да извършва кредитиране на своите членове. Посочено е, че по силата на чл. 39, ал. 3 ЗМВР Главна дирекция „Гранична полиция” е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3 (оперативно-издирвателна, охранителна и по разследване на престъпления) и по т. 6-9 (информационна, контролна, превантивна, административно-наказателна и по предоставяне на административни услуги), в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Полицейските органи на ГДГП изпълняват функционалните си задължения по извършване на оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цялата страна. След като заради естеството на граничната полиция, тя не може да има дейност по взаимно кредитиране на нейните членове, образуваната от нейни служители ВСК, на доброволен принцип и самоорганизация не е образувание към граничната полиция. ВСК е самостоятелно сдружение, единствената връзка на което с ответника е, че членовете се намират в служебно или трудово правоотношение с дирекцията. Взаимоспомагателната каса представлява доброволно сдружаване на нейните членове за постигане на обща цел - взаимно кредитиране, т. е., тя е неперсонифицирано дружество по смисъла на чл. 357 и сл.ЗЗД.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса: ”самостоятелно сдружение, извън съответното държавно учреждение ли се явява взаимоспомагателна каса, която извършва дейност по набиране на средства и взаимокредитиране, когато набирането на средства и кредитирането се осъществява единствено от и на служители на съответното държавно учреждение, когато набирането на средствата се отразява и в счетоводството на съответното държавно учреждение, когато средствата се намират единствено от суми, изплащани като трудово възнаграждение от съответното държавно учреждение на служителите в същото - членове на ВСК, когато не е допустимо да се набират средства във ВСК от източници, извън получаваното от служителите трудово възнаграждение; кое е отговорното по силата на организационнообезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД в случай на осъществено противоправно поведение от член на ВСК – служител в съответното държавно учреждение”.

Позовава се на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото липсва практика на ВКС по въпроса.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, доколкото няма никакъв спор в правната теория и съдебната практика, вкл. на ВКС, относно характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД и кой е субектът, който отговаря в тази хипотеза за вреди, причинени от друго лице; за статута на ГДГП, съответно РДГП и за същността на взаимоспомагателните каси. Без значение в тази връзка е и дали по казуса ВСК е юридическо лице или не. За гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД е без значение произходът на средствата, с които че заплаща членския внос от членовете на това доброволно и самоорганизиращо се сдружение – ВСК, и дали те са работници/служители в държавно учреждение. Въззивният съд не е постановил решение в противоречие с трайно установената съдебна практика.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 433/01.11.2019 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 314/2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: