Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№31667/25.10.2019г., подадена от Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. чрез процесуалния им представител адв.П. К. П. от АК-В., срещу решение №921/23.07.2019г., постановено от V състав на ГО на Варненския окръжен съд по в. гр. д.№524/2019г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. срещу Т. М. С. и К. Й. С. по реда на чл. 109 ЗС иск за осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот – ПИ №.............. по КККР на [населено място], с номер по предходен план. ....... по плана на СО С., с площ от 1092кв. м., а по предходен документ за собственост – 1089кв. м., изразяващи се в преминаване през южната част на имот №........... до границата на имот №..........., която част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на вещото лице Ш. Х., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Според касаторите в противоречие с практиката на ВКС, намираща обобщение в ТР №/2015г. от 10.07.2018г., въззивният съд е приел, че извършената впоследствие публична продан на обслужващия имот №... не води до автоматично погасявене на сервитутното право, учредено преди образуване на делото, решението по което се изпълнява; че публичната продан, както и правната сделка, се явяват деривативни способи за придобиване право на собственост и затова и в двата случая се имат предвид съществуващите вещни тежести, които „следват“ имота; или с прехвърляне на собствеността преминава и сервитутното право, като новият собственик на служещия имот е длъжен да се съобразява с това положение. За противоречащ на практиката на ВКС считат извода, че след като договорът за учредяване на сервитут има дата преди образуването на изпълнителното дело и преди вписването на възбраната, то въз основа на разпоредбата на чл. 453, ал. 1 ГПК на взискателите, а оттам съгласно чл. 496, ал. 2, изр. второ ГПК и на купувача на имота от публичната продан, могат да бъдат противопоставени учредените вещни права, които са били вписани преди възбраната.

Според касаторите е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства, както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора. Поддържат, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е отчел обстоятелството, че служещият имот е ипотекиран и не е анализирал аргументите им за приложимостта на чл. 175, ал. 1 ЗЗД.

Поддържат, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:

1.С извършването на публична продан на служещия имот, погасява ли се уреденото след ипотекирането му /на служещия имот/ право на преминаване, ако сервитутът носи достоверна дата и е учреден преди образуването на изпълнителното дело и вписването на възбраната;

2.Може ли да бъде противопоставено на третите лица, придобили служещия имот след публичната продан, правото на преминаване, учредено върху служешия имот след ипотекирането му, ако договорът за учредяване на сервитута носи достоверна дата отпреди образуване на изпълнителното дело и вписването на възбрана;

3.Погасява ли проведената публична продан сервитутното право, ако служещият имот е бил ипотекиран преди учредяване на сервитута, въпреки че сервитутът е учреден преди образуване на изпълнителното дело и вписването на възбраната.

Според касаторите обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като в същото въобще не е коментирано възражението им, че служещият имот е ипотекиран, а впоследствие е учредено право на преминаване върху него, съответно след това е изнесен на публична продан и препродаден, т. е. въпреки че от фактическа страна е установена хипотезата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, нормата не е приложена и даденото от въззивния съд разрешение е в директно противоречие със законовата разпоредба.

В писмен отговор в срока по чл. 286, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. М. С. и К. Й. С. чрез процесуалния си представител адв.М. Ф. от АК-В., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. са предявили срещу Т. М. С. и К. Й. С. по реда на чл. 109 ЗС иск за прекратяване на действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот – ПИ №......... по КККР на [населено място], изразяващи се в преминаване през южната част и паркиране на автомобил в имота на границата на имот №.......... Твърдят, че са собстветници на ПИ. ............ по силата на сделка, като праводателят им се легитимира като собственик на имота с постановление за възлагане – придобил е имота на публична продан, след като е бил ипотекиран от собствениците Й. Т. С., Т. М. С. и К. Й. С. за безпечаване на различни дългове. Заявяват, че им е известно, че в полза на ответниците С. с н. а.№..., том. .., рег.№.........., дело №...../18.12.2008г. е учредено право на преминаване върху ПИ. ..........., но поддържат, че към настоящия момент това право не съществува, тъй като приложение намира разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД - правото на преминаване е учредено след като имотът е бил ипотекиран, а с изнасянето на имота на публична продан вещните права, уредени след първата ипотека, се погасяват.

В подадения отговор на исковата молба ответниците К. Й. С. и Т. М. С. оспорват правата на предявилите иска лица с твърдението, че процесната част от имот. ......... погрешно е включена в неговата площ, тъй като представлява общинска пътека. Поддържат, че преминаването през тази част се осъществява въз основа на учредено по силата на правна сделка сервитутно право, а в условията на евентуалност се позовават на придобивна давност върху сервитутното право от 1966г. и до настоящия момент.

С решението си, постановено на 13.12.2018г. по гр. д.№7829/2017г., първоинстанционният съд е осъдил ответниците да преустановят действията, пречещи на Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. да ползват собствения си ПИ №............, изразяващи се в паркиране на автомобил в част от ПИ............ на границата с ПИ. ............ В тази част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд и доколкото срещу въззивното решение в тази част не е подадена касационна жалба, същото е влязло в сила.

Спорен по делото остава въпросът противопоставимо ли е на ищците претендираното от ответниците право на преминаване през южната част на ПИ. .................

От фактическа страна по делото е установено следното: На 02.06.1966г. е съставен н. а.№..., с който Е. К. А. е призната за собственик по давност на недвижим имот-лозе-овощна градина от 2 дка в землището на [населено място], местност „С.“, при граници: С. Б., К. К., Б. С., Б. Ж., като впоследствие с н. а.№.../17.10.1966г. и н. а.№.../27.12.1966г. се е разпоредила изцяло с имота, като дарила на Г. М. Ц. лозе-овощна градина от 1 дка, при граници: С. В., Е. К. А., Б. С. и Б. Ж. и на В. М. Ц. дарила лозе-овощна градина от 1 дка, при граници: Г. М. Ц., Б. С. и К. К.. Според заключението на изслушаната по делото СТЕ по КП от 1956г. имотите с настоящи идентификатори. ........... и. ............. попадат в имоти с пл.№. ....и пл.№........, записани на Е. К., с обща площ от 2050кв. м, а по КП от 1973г. попадат в имот с пл.№......... с площ от 1145кв. м. и имот пл.№........... с площ от 928кв. м.

На 10.05.1999г. /н. а.№.../ Г. М. Ц. и Е. Цв. Ц. са продали на Т. М. С. описания в н. а.№..../17.10.1966г. недвижим имот от 1000кв. м., съставляващ ПИ №........., ведно с построената в него сграда, а на 04.09.2001г. /н. а.№.../ Я. Ст. Ц., М. Вл. Ц. и А. Вл. Ц. продават на К. Й. С. описания в н. а.№.../27.12.1966г. недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ №.......... по плана на местност „С.“ с площ от 1000кв. м.

С декларация с нотариална заверка на подписите Г. М. Ц., като собственик на имот №.........., Я. С. Ц. като собственик на имот №........... и С. Д. Я. като собственик на имот №.........., са заявили, че общият път, използван от тримата декларатори, устроен на кооперативни начала, със средна ширина 3 метра и обща дължина 75 метра, е фиксиран в Общия регулационен план-скица на м.С. в отдел Архитектура и благоустройство-техническа служба на кметство „Приморски“, [населено място], който път се обслужва от две общи металико-мрежести врати. Нотариалната заверка на подписите на Г. М. Ц. и Я. С. Ц. е с дата 05.05.1999г., а на С. Д. Я. – с дата 11.05.1999г.

На 02.06.2004г. /н. а.№..../ К. Й. С. и Т. М. С. са продали на сина си Й. Т. С. общо 120кв. м. ид. части от имот пл.№.... идентичен със стар имот пл.№.......... по плана на местност „С.“, а на 15.11.2006г. /н. а.№.../ К. и Т. С. дарили на М. М. общо 80 кв. м. ид. части от имот №........, идентичен с имот пл.№.........., а Й. Т. С. дарил на същото лице /М. М./ 1/3 от своите 120 кв. м. ид. части от същия имот.

Според заключението на изслушаната по делото СТЕ, по КП от 2000г. процесните имоти съвпадат с №......... и №........, като са констатирани изменения в последния КП и отразени в него на основание заповеди, одобрени от кмета на район „Приморски“ /№РП-20911.08.2006г. и №РП-143/23.07.2007г./ - първоначално имот №.... е бил с изменен номер на №.......... и имот №......... е изменен с имотен №........, а впоследствие на №..........

На 05.04.2005г. /н. а.№......../ за обезпечаване на предоставен на Й. Т. С. кредит, в полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка“ АД Й. Т. С., К. Й. С. и Т. М. С. са учредили ипотека върху място с площ от 1000кв. м., находящо се в [населено място], м.С., съставляващо ПИ №.......... по КП на местността, идентичен с имот №.........., ведно с построената в това място двуетажна жилищна сграда. На 08.02.2006г. /н. а.№.../ Й. Т. С., К. Й. С. и Т. М. С. са учредили върху същия имот втора ипотека отново в полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка“ АД за обезпечаване на задължението на „Дастимакс“ ЕООД, след което на 29.09.2006г. /н. а.№..../ са учредили ипотека в полза на „Българска пощенска банка“ АД отново върху същия имот за обезпечаване на задължения на представляваното от Й. Т. С. дружество „Дастимакс“.

По силата на договор за доброволна делба от 12.07.2007г. в дял на Й. Т. М. е поставен ПИ №.........., идентичен с имот №........., като К. Й. С. и Т. М. С. са получили в дял вещното право на ползване, заедно и поотделно, пожизнено, върху ПИ. ........, от което впоследствие са се отказали с декларация, вписана с акт №........./2008г.

На 18.12.2008г. /н. а.№........../ Й. Т. С. учредява безвъзмездно в полза на К. Й. С., Т. М. С. и Й. Т. С. /т. е. и в своя полза/ право на преминаване върху сервитутна зона с площ от 486кв. м. в южната част на имот №......... по плана на с. о.С., целият с площ от 1089кв. м. съгласно приложена скица-проект, при граници на сервитутната зона: път, имот №.........., имот №........., останалата част от имот №........., имот №........., имот №........, имот №.........., имот №........, имот №.........., имот №......... и имот №.......... в полза на имот №......., находящ се в [населено място], местност С., с площ от 519кв. м., собственост на Й. Т. С. и в полза на имот №........., собственост на К. Й. С. и Т. М. С..

Според скицата към заповед №143/23.07.2007г. и акт за непълноти в одобрен кадастрален план /лист 209 от гр. д.№7829/2017г./ имот пл.№........ съответства на имот пл.№..........., имот пл.№.......... съответства на имот пл.№........, на който е съседен имот пл.№...........

Като свидетел по делото е разпитан Г. Ц., бивш собственик на имот пл.№.........., получил го по договор за дарение от 18.10.1966г. от Е. А., която прехвърлила на свидетеля и на неговия брат по 1 дка. Според показанията на този свидетел към момента на придобиване на имота през 1966г. до него нямало достъп. Пътят бил изграден от свидетеля, като през 1967г. пътят е прекаран с ширина 3 метра и узаконен. Достъпът до имот пл.№.... се осъществявал през имота на брат му /понастоящем имот пл.№.........../, като изградената пътека била обща на свидетеля и брат му, била оградена и съществувала възможност за влизане на автомобил по нея.

Според показанията на св.С. П., собственик на намиращия се в близост до процесните имоти имот №........., към 1979-1980г. процесният път съществувал с ширина около 3 метра и по него можели да преминават автомобили, вкл. и товарни.

Установено е по делото, че за удовлетворяване на вземанията на „Българска пощенска банка“ АД по изп. дело №20117110400487 е проведена публична продан, като въз основа на влязло в сила на 26.06.2014г. постановление за възлагане на ЧСИ от 11.10.2013г. имот. .......... е придобит от купувача на публична продан „А. Б“ ЕООД. На 03.05.2017г. /н. а.№..../ дружеството е продало имота на Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д..

От показанията на св.В. М. се установява, че Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. имат проблеми с Т. С. и К. С. по повод паркирането на колата им в част от имота – виждал е колата на Т. С. паркирана в южната част на имота на ищците, как влиза без да извести и си паркира, както и че Т. и К. С. демонстративно си хвърлят боклуците и фасовете в имота на ищците. Според свидетеля П. К. направил опит да разговаря с Т. С. и доброволно да уреди спора, но не успял, а след като П. К. сменил бравата на портала С. извикал полиция и го принудил да му даде ключ.

В същия смисъл са и показанията на св.Д. К., според който К. и Т. С. паркират автомобила си по средата на двора на ищците, като в тази част от двора имало и много натрупани боклуци. П. К. сменил ключалката на портата, което породило конфликт със съседите – те заявили, че ще продължат да паркират в имота и няма да изчистят боклука. Поради този спор П. К. се отказал от плановете си да построи в имота детски кът.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск е основателен само в частта му за преустановяване паркирането на лек автомобил в южната част на имот №.......... на границата с имот №..........., защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на в. л.Ш. Х..

В останалата част, с която се претендира преустановяване на действията по преминаване през южната част на имот №............ до границата на имот №.......... искът е приет за неоснователен.

Посочено е, че основният спорен въпрос е дали в полза на ответниците има валидно учредено право на преминаване през имота на ищците и е извършена преценка на правното действие и последици както на представената по делото декларация от 1999г., така и на сключения на 18.12.2008г. в нотариална форма договор.

По отношение на декларацията от 1999г. с оглед нотариалната заверка на подписите на лицата, от които тя изхожда, въззивният съд е приел, че същата е извършена при действието на ЗТСУ отм., Изложени са съображения, че при действието на този устройствен закон, както и в предходния ЗНИНМ, основната уредба на сервитутите, вкл. и на правото на преминаване през чужд имот, е дадена в чл. 55 ЗС, според който вещните права върху чужда вещ, доколкото са предвидени в закона, могат да се придобиват и учредяват в правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Взето е предвид, че правото на преминаване през урегулирани поземлени имоти не е било предвидено при действието на ЗТСУ и ЗПИНМ и затова не е могло да бъде придобито нито чрез сделка, нито по давност поради липсата на законова регламентация, като такава е имало само по отношение на преминаването през селскостопанска земя, което се е установявало по административен ред – със заповед на кмета на населеното място съобразно разпоредбите на ЗОСИ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО), в сила от 01.10.1974г., действащ и понастоящем. Посочено е обаче, че с влизане в регулация на селскостопанските имоти, за които е било дадено право на преминаване, същото се е прекратявало, с оглед на което е прието, че по отношение на имоти, попадащи в строителните граници на населените места честа практика е било договаряне между съседи за преминаване през имота на някой от тях, за да се осигури достъп до улица или водоизточник, което се е приемало като търпимо действие, но не и като правна сделка. С оглед на това въззивният съд е приел, че в конкретния случай при действието на общата разпоредба на чл. 55 ЗС и устройствения закон /ЗТСУ/ и при липсата на законова регламентация, уговореното между тогавашните /към 1999г./ собственици на трите съседни имота за общо ползване на създадения път не представлява правна сделка, а сочи на признание за съществуването на едно фактическо положение, т. е. състояние на търпимост.

Прието е, че това състояние на търпимост е променено със сключения на 18.12.2008г. и вписан в имотния регистър на 19.12.2008г. договор, с който новият собственик на имот №........ Й. Т. С. /син на ответниците/, учредява безвъзмездно в полза на К. С., Т. С. и на себе си право на преминаване върху сервитутна зона с площ от 486 кв. м. от ПИ №............ /идентичен с имот. ......../ в полза на имоти №.......... /идентичен с имот. ../ и №.... /идентичен с имот. ../.

Прието е, че при действието на ЗУТ /обн.ДВ.бр. 1/2001г., в сила от 31.03.2001г./ и след изменението на чл. 192, ал. 1 и ал. 2 се налага извод за действителност на сключения на 18.12.2008г. в нотариална форма договор, като по заключението на вещото лице е установено къде е ситуирана посочената в договора сервитутна зона. С оглед на това въззивният съд е приел, че в полза на К. С. и Т. С. е учредено ограничено вещно право на преминаване за достъп до имот №... /..../ и №... /.../.

Като спорно по делото е посочено и обстоятелството дали сключеният на 18.12.2008г. договор продължава действието си и след прехвърляне правото на собственост на други лица, като е прието, че извършената впоследствие публична продан на обслужващия имот №........ не води автоматично до погасяване на сервитутното право, учредено преди образуването на делото, решението по което се е изпълнявало. Изложени са съображения, че публичната продан, както и правната сделка, се явяват деривативни способи за придобиване на собствеността, като и в двата случая се имат предвид съществуващите вещни тежести, които следват имота. Прието е, че с прехвърляне на собствеността преминава и сервитутното право, като новият собственик на служещия имот е длъжен да се съобразява с това положение.

Взето е предвид, че договорът за сервитут носи достоверна дата и това е станало преди образуването на изпълнителното дело и вписване на възбраната. Поради това въз основа на разпоредбата на чл. 453, ал. 1 ГПК е прието, че на взискателя могат да бъдат противопоставени учредените вещни права, които са били вписани преди възбраната, а с оглед на това съгласно чл. 496, ал. 2, изр. второ ГПК е прието, че и придобитите от третите лица права върху имота могат да бъдат противопоставени на купувача от публичната продан, при положение че са били противопоставими на взискателя. В настоящия случай е прието, че придобитото от К. С. и Т. С. сервитутно право на преминаване върху имот №........... може да бъде противопоставено на Н. Д., П. К. и И. Д., явяващи се правоприемници на приобретателя от публичната продан „А. Б“ ЕООД, тъй като е придобито още преди завеждане на делото, решението по което е подлежало на изпълнение.

Изложени са съображения, че правото на преминаване през имот №........ за достъп до имот №......... е необходимо да се упражнява така, че да причини най-малко неудобства за собственика на служещия имот. Прието е, че с действията си по паркиране на собствения си автомобил в имот №....... К. С. и Т. С. смущават и създават неудобство за собствениците на този имот да упражняват спокойно и в пълен обем своето право на собственост, но със самото преминаване през южната част на имот №.......... такива неудобства не се създават.

Действително, както се поддържа в изложението към касационната жалба, въззивният съд не е обсъдил наведените още с исковата молба доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД.Отелността на предявения иск не е преценявана с оглед обстоятелството, че процесният имот към датата на учредяване на правото на преминаване /2008г./ е бил ипотекиран, като именно за удовлетворяване на претенцията на кредитора, в полза на който е учредена ипотеката, имотът е бил изнесен на публична продан.

Доколкото съображения по приложението на чл. 175, ал. 1 ЗЗД в обжалваното решение не се съдържат, според настоящия състав не може да бъде споделена тезата на касаторите, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, свързани с приложението на тази разпоредба /с извършването на публична продан на служещия имот, погасява ли се уреденото след ипотекирането му /на служещия имот/ право на преминаване, ако сервитутът носи достоверна дата и е учреден преди образуването на изпълнителното дело и вписването на възбраната; може ли да бъде противопоставено на третите лица, придобили служещия имот след публичната продан, правото на преминаване, учредено върху служещия имот след ипотекирането му, ако договорът за учредяване на сервитута носи достоверна дата отпреди образуване на изпълнителното дело и вписването на възбрана; погасява ли проведената публична продан сервитутното право, ако служещият имот е бил ипотекиран преди учредяване на сервитута, въпреки че сервитутът е учреден преди образуване на изпълнителното дело и вписването на възбраната/.

Необсъждането на съдържащите се в исковата молба и във въззивната жалба доводи, свързани с приложимостта на чл. 175, ал. 1 ЗЗД обаче обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с трайната практика на ВКС по така поставения въпрос /решение №164/28.05.2012г. по гр. д.№66/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение №187/07.07.2016г. по гр. д.№–1332/2015г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №212/01.02.2012г. по т. д.№1106/2010г. на Второ ТО на ВКС; решение №202/21.12.2013г. по т. д.№866/2012г. на Първо ТО на ВКС/.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №921/23.07.2019г., постановено от V състав на ГО на Варненския окръжен съд по в. гр. д.№524/2019г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. срещу Т. М. С. и К. Й. С. по реда на чл. 109 ЗС иск за осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот – ПИ №............... по КККР на [населено място], с номер по предходен план. .. по плана на СО С., с площ от 1092кв. м., а по предходен документ за собственост – 1089кв. м., изразяващи се в преминаване през южната част на имот №.......... до границата на имот №..........., която част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на вещото лице Ш. Х., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение.

Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 лв. и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.

След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: