Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ю., представлявана от адв. С. Ч., срещу решение № 845 от 12.04.2019г. по в. т.д. № 2850/2018г. на САС, ТО, 3 състав в частта, в която е потвърдено решение № 145 от 18.12.2017г. по т. д. № 192/2016г. на Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав в частта, която е отхвърлен предявеният от касаторката против „Застрахователна компания Олимпик“ – Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик“ – клон България“ КЧТ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликата над 8 500 до 26 000 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя материалноправни въпроси във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД.

Ответникът „Застрахователна компания Олимпик“ – Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик“ – клон България“ КЧТ не представя отговор на касационната жалба.

Преди да се произнесе по касационната жалба, настоящият състав констатира следното:

Ответник по предявения иск е застрахователно дружество с регистрация в Р. К, по отношение на което с акт на Областен съд Н., Кипър по иск №656/2018г. е открито производство по ликвидация/принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/. Това обстоятелство, както и назначаването на П. Накузи и С.Кос за постоянни ликвидатори /синдици/ са вписани в ТР по партидата на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ /вписване №20190926145744/. С вписването им на 26.09.2019г. тези обстоятелства се считат известни на третите лица /чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/.

По отношение на последиците от откриване на производство по ликвидация/ несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, българският закон препраща към правото на съответната държава /чл. 624 КЗ/. Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 4 от Закон за застраховането и презастраховането и други свързани с тях въпроси от 2016 г. на Р. К: „При спазване на разпоредбите на членове 335 до 342, разпоредбите на членове 301 до 303 от Закон за дружествата относно резултатите от производството по ликвидация в действащите застрахователни договори и членове 215, 220, 305 и 306 от Закон за дружествата, които се отнасят до резултатите от процедурата по ликвидация, удовлетворяваща отделните кредитори, са прилага по аналогия“, а разпоредбата на чл. 220 от Закон за дружествата предвижда, че с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение от съда. Сходна е и разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, изискваща спиране на производството по предявения осъдителен иск при открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника. Поради това настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. с чл. 624 КЗ и чл. 271 и чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност и производството по подадената касационна жалба следва да бъде спряно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д. № 1745/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: