О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 284

гр. София, 29.04.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1037 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. С. Д. и Военно формирование 36940 – В. против решение 1298/08.11.2019 г., постановено по гр. д.№ 1411/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените искове са частично основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.

По иска с правно основание чл. 196, ал. 1 вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ съдът е приел, че същият е основателен за сумата от 528 лева. Прието е, че щом по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя и под разпореждането на прекия си ръководител, това не е почивка и се включва в работното време. В този случай цялото дежурство, включително и неактивната част (време за спане, хранене, физиологични нужди), се счита за работно време., в който смисъл е и постоянната съдебна практика. Освен това през времето „на разположение“ в периода на дежурството военнослужещият, макар физически да не се намира на работното място, следва да изпълнява определени задължения и да търпи ограничения, за да бъде в...