Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. М. срещу решение № 4/25.02.2010 г. по адм. д. № 2728/2009 г. на Административен съд София-град, І-во отделение, 11 състав.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отменил обжалваната Заповед рег. № 2163/07.10.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 5 ЗМВР е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката З. А. М.. Съдът приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения на императивни изисквания по чл. 229, ал. 1 ЗМВР, тъй като от служителката не са били изискани писмени обяснения и не е била изслушана във връзка с конкретното нарушение.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения от съда по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна.

Заповедта за образуване на дисциплинарното производство с рег. № 4337/2008 г. е издадена на 31.07.2008 г. Безспорно връчена на жалбоподателката на 08.08.2008 г. лично. Правото й да даде обяснения е посочено в заповедта, но конкретно за който случай не е посочено. В течение на предварителното производство се установява извършено нарушение неявяване на работа и за времето от 17 до 28.08.2008 г., което е посочено и в обжалваната заповед, но данни да са й били поискани обяснения за тези нарушения няма, нито данни да е била изслушана. Единствената покана за даване на писмени обяснения от жалбоподателката е с рег. № 18119/08.08.2008 г., с която е даден срок до 12.08.2008 г. за представянето им. Правилно съдът е приел, че към тази дата когато е образувано предварителното производство не е имало данни и за извършване на последващите нарушения от 17 до 28.08.2008 г., за които също няма данни да са й поискани писмени обяснения или да е била изслушана, както и няма данни да са й поискани обяснения за двете нарушения на 12 и 16 юли 2008 г., визирани в обжалваната зповед. Правилна е и констатацията на съда, че представените по делото протоколи по чл. 243, ал. 5 ППЗМВР не удостоверяват изслушване, а липса на депозирани писмени обяснения от жалбоподателката, а поканата с рег. № 19833/27.08.2008 г. е за явяването й в 15 часа на 29.08.2008 г. за запознаване с Обобщената справка и съставените протоколи от 29.08.2008 г. и от 02.09.2008 г. не удостоверяват спазване на изискването на чл. 229, ал. 1 ЗМВР.

С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/25.02.2010 г. по адм. д. № 2728/2009 г. на Административен съд, София-град, І адм. отделение, 11 състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Г. Х. Д.Л.